The Old Testament of the Holy Bible

Битие 1

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. 6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. 9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. 10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети. 14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. 20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. 22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети. 24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. 25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. 26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. 30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, ‘давам’, всяка зелена трева за храна; и стана така. 31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Битие 2

1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, ‘от всичко’, което Бог беше създал и сътворил. 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни ‘реки’. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има ‘още’ бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. 18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки ‘вид’ добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. 21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Битие 3

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. 6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си ‘да яде’ с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8 И при ‘вечерния’ ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. 11 А ‘Бог’ му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. 14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки ‘вид’ добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено ‘всяко’ твое желание и той ще те владее. 17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече. 22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Битие 4

1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С ‘помощта’ на Господа придобих човек. 2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец. 3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. 4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; 5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. 6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? 7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. 8 А Каин каза ‘това’ на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби. 9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? 10 И рече ‘Бог’: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. 11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. 13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. 14 Ето, гониш ме днес от лицето на ‘тая’ земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. 15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. 16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. 18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха. 19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. 20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и ‘имат’ добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв ‘вид’ медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. 23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. 24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ‘ще се отмъсти’ седемдесет и седмократно. 25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото ‘тя думаше’, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. 26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име.

Битие 5

1 Ето списъкът на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; 2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени. 3 Адам живя сто и тридесет години, и роди ‘син’ по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. 4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. 5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря. 6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса. 7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. 8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря. 9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана. 10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. 11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря. 12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. 13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. 14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря. 15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. 16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря. 18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря. 21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. 22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. 23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. 24 И Енох ходи по Бога и не се намираше ‘вече’, защото Бог го взе. 25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. 26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. 27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря. 28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; 29 и наименува го Ной, като думаше: Тоя ще ни утеши ‘в умората ни’ от работата ни и от труда на ръцете ни, ‘който ни иде’ от земята, която Господ прокле. 30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. 31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря. 32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

Битие 6

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, 2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. 3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. 8 А Ной придоби Господното благоволение. 9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога. 10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета. 11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие. 12 И Бог видя земята; и, ето, ‘тя’ бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята. 13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. 14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. 15 Направи го така: дължината на ковчега ‘да бъде’ триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. 16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж. 17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. 18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. 19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. 20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. 21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях. 22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

Битие 7

1 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. 2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; 3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш ‘от тях’ разплод по лицето на цялата земя. 4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил. 5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ. 6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата. 7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него. 8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята, 9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя. 10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята. 11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. 12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи - 14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид. 15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя. 16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. 20 Петнадесет лакти по-горе ‘от тях’ се издигнаха водите, та планините се покриха. 21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. 22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

Битие 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. 2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; 7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. 8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе ‘още’ по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, ‘имаше’ в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. 12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година ‘на Ноевия живот’, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята ‘съвършено’ изсъхна. 15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. 20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; 21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Битие 9

1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. 3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както ‘дадох’ зелената трева. 4 Месо обаче с живота му, ‘то ест’, с кръвта му, да не ядете. 5 А вашата кръв, ‘кръвта’ на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. 7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея. 8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. 12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. 17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята. 18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. 19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. 20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. 21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. 22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. 24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - 25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. 26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. 27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга. 28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Битие 10

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. 2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. 3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. 4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. 5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. 6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. 7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. 8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. 9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. 10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. 11 От тая земя излезе ‘и отиде’ в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах 12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). 13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, 14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим. 15 А Ханаан роди: първородния си ‘син’ Сидон, ‘после’ Хет, 16 евусейците, аморейците, гергесейците, 17 евейците, арукейците, асенейците, 18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. 19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. 20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си. 21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. 22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. 23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. 24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. 25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. 26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. 27 Адорама, Узала, Дикла, 28 Овала, Авимаила, Шева, 29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. 30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. 31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. 32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Битие 11

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. 3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх ‘да стига’ до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. 7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. 8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. 9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. 10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; 11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. 12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 14 Сала живя тридесет години и роди Евера; 15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; 17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава; 19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. 20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; 21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. 22 Серух живя тридесет години и роди Нахора; 23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. 24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. 26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана. 27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. 28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който ‘освен че’ беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо. 31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха. 32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

Битие 12

1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. 2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. 4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. 6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците ‘живееха’ в земята. 7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви. 8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име. 9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг. 10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в ‘Ханаанската’ земя. 11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед. 12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. 13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята ‘дума’. 14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. 15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона. 16 И заради нея той стори добро на Аврама, който ‘достигна’ да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. 17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя. 18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? 19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди. 20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

Битие 13

1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, ‘та замина’ към южната страна. 2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато. 3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай, 4 до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име. 5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри. 6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно, 7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя). 8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. 9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако ‘идеш’ наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти ‘идеш’ надясно, аз ще ида наляво. 10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан ‘и видя’, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. 11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг. 12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на ‘Иорданската’ равнина, и преместваше шатрите си ‘докато стигна’ до Содом. 13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа. 14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; 15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. 16 И ще направя потомството ти ‘многочислено’ като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. 17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам. 18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

Битие 14

1 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал, 2 тия ‘царе’ отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор). 3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е ‘сега’ Соленото Море). 4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха. 5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим 6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята. 7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар. 8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина: 9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. ‘Имаше’ четирима царе против петимата. 10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото. 11 И ‘победителите’ задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха. 12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха. 13 А един от избавилите се дойде и извести ‘това’ на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници. 14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони ‘неприятелите’ до Дан. 15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск. 16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете. 17 И като се върна ‘Аврам’ от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). 18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино 19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; 20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И ‘Аврам’ му даде десетък от всичко. 21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. 22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, 23 и ‘се заклех’, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. 24 ‘Приемам’ само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

Битие 15

1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. 2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? 3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. 4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. 5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. 6 И ‘Аврам’ повярва в Господа; и Той му го вмени за правда. 7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. 8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя? 9 ‘Господ’ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. 10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. 11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди. 12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе. 13 Тогава ‘Господ’ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. 15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. 16 А в четвъртия род ‘потомците ти’ ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си. 17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. 18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, 19 ‘земята на’ кенейците, кенезейците, кадмонейците, 20 хетейците, ферезейците, рафаимите, 21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.

Битие 16

1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. 2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя. 3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. 4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й. 5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе. 6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й. 7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; 8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя. 9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й. 10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради ‘своето’ множество. 11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ‘ще дига’ ръката си против всекиго и всеки ‘ще дига’ ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя. 13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда? 14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои; ето той е между Кадис и Варад. 15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. 16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

Битие 17

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. 2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. 3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки: 4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи. 5 Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи. 6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. 7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. 8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. 9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. 10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. 11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. 12 Всяко мъжко ‘дете’ между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец. 13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет. 14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, ‘защото’ е нарушил завета Ми. 15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й. 16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане ‘майка’ на народи; царе на племена ще произлязат от нея. 17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? 18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе. 19 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, ‘който ще бъде и’ за потомството му след него. 20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. 21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време. 22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него. 23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му; 25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. 26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил. 27 И всичките мъже от дома му ‘както’ родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Битие 18

1 След това Господ се яви на ‘Авраама’ при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата ‘си’ в горещината на деня. 2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: 3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. 5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал. 6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. 7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. 9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е. 10 И рече ‘Господ’: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. 12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? 13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? 14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син. 15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не ‘е тъй’; ти се засмя. 16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. 20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. 23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? 26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях. 27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; 28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. 29 А ‘Авраам’ пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30 А ‘Авраам’ рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31 А ‘Авраам’ рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя ‘града’. 32 Тогава ‘Авраам’ рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Битие 19

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: 2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. 4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: 7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. 10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. 11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата. 12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; 13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. 14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. 15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. 16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали. 17 И като го изведоха вън, рече ‘единият на Лота’: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш ‘някъде’ в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш ‘още’ по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък ‘град?’) и така животът ми ще се опази. 21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор. 23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. 26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол. 27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; 28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. 29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот. 30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. 34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. 37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Битие 20

1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар. 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара. 3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. 4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? 5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. 7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои. 8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много. 9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят. 10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо? 11 И рече Авраам: ‘Сторих го’ понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми. 12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. 13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е. 14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. 15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. 16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. 17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. 18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

Битие 21

1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. 2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. 3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал. 5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. 6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. 7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му. 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му ‘Исмаил’. 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; ‘даде’ й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и ‘майка му’ хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. 22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. 23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. 24 И рече Авраам: Заклевам се. 25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. 26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес. 27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор ‘помежду си’. 28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? 30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. 32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и ‘след това’ станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. 33 И ‘Авраам’ посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. 34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

Битие 22

1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2 И рече ‘Бог:’ Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. 5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече ‘Исаак’: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? 8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12 И ‘ангелът’ рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. 15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: 16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. 20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: 21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. 22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. 23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем ‘сина’ роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. 24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Битие 23

1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот. 2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. 3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки: 4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, ‘което да е мое’, за да погреба покойницата си пред очите си. 5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха: 6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си. 7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки: 8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон, 9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница. 10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки: 11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си. 12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята 13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там. 14 А в отговор Ефрон каза на Авраама: 15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си. 16 И Авраам прие ‘казаното от’ Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. 17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива, 18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град. 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя. 20 Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

Битие 24

1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, 2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и ‘от там’ да вземеш жена за сина ми Исаака. 5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? 6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. 8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. 9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. 10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. 13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. 14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. 15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. 20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. 22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: 23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. 25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. 26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. 27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. 28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. 29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. 30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. 31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32 И тъй, човекът влезе в къщи; а ‘Лаван’ разтовари камилите ‘му’ и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А ‘Лаван’ рече: Казвай. 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. 35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. 37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. 38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и ‘от там’ да вземеш жена за сина ми. 39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. 40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41 ‘Само’ тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, 43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, 44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. 46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. 47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: ‘Аз съм’ дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. 48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. 49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, ‘пак’ ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. 50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. 54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, ‘слугата’ рече: Изпратете ме при господаря ми. 55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. 56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. 58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. 60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. 61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. 62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. 64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. 65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след ‘смъртта’ на майка си.

Битие 25

1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. 2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха. 3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим. 4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура. 5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака. 6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака. 7 И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. 8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит ‘от дни’; и прибра се при людете си. 9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий, 10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, ‘също’ и жена му Сара. 11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои. 12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама; 13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам, 14 Масма, Дума, Маса, 15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа. 16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им. 17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си. 18 А ‘потомците му’ се населиха ‘в земите’ от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; ‘Исмаил’ се засели независим от всичките си братя. 19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака, 20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана. 21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. 22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. 23 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия. 24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й. 25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав. 26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди. 27 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. 28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. 29 ‘Един ден’ Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; 30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено ‘вариво’, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом). 31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. 32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? 33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. 34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Битие 26

1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, 2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; 3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; 4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; 5 понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. 6 Затова Исаак се настани в Герар. 7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, ‘като си думаше’: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. 8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. 10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. 11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви. 12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик. 14 Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха; 15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. 16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. 17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. 18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. 19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. 20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова ‘Исаак’ нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него. 21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна. 22 Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. 23 От там отиде във Вирсавее. 24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. 25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. 26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата и военачалника си Фихола. 27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? 28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, 29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега ‘виждаме, че’ ти си благословеният от Господа. 30 Тогава ‘Исаак’ им даде угощение и те ядоха и пиха. 31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. 32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. 33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. 34 А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. 35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

Битие 27

1 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. 2 Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3 вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, 4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. 5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. 6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: 7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. 8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. 14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. 16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. 18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? 19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. 20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. 22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. 24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. 25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. 26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. 27 И той се приближи та го целуна; и ‘Исаак’ помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. 28 Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. 29 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя. 30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. 31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. 34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. 35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 И рече ‘Исав’: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? 37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? 38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; 40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си. 41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. 42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43 Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, 44 и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - 45 доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Битие 28

1 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. 2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. 3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; 4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. 5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. 6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; 7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, 9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. 10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. 11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде ‘многочислено’, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. 16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. 18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. 19 И наименува онова място Ветил; а преди името на града беше Луз. 20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Битие 29

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на ‘овчарите’: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. 9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. 13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава ‘Яков’ разказа на Лавана всичко. 14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И ‘Яков’ живя при него един месец. 15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. 21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на утринта, ето че беше Лия. И ‘Яков’ рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Свърши ‘сватбарската’ седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така; свърши седмицата с ‘Лия и тогава Лаван’ му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И ‘Яков’ влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на ‘Лавана’ още седем години. 31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон. 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий. 35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.

Битие 30

1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. 2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. 4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5 И Вала зачна и роди син на Якова. 6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. 8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим. 9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад. 12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир. 14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. 15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17 И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар. 19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина. 22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. 23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24 И наименува го Иосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. 25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, ‘остани; защото’ разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А ‘Яков’ му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и ‘всяка’ пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ‘ако се намери’ у мене, ще се счита за крадена. 34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35 И тъй в същия ден ‘Лаван’ отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на ‘Якововите’ синове, 36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. 38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Битие 31

1 А ‘Яков’ чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 2 И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. 3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. 6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. 7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. 9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 10 И ‘едно’ време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. 11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. 12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. 13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. 14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? 15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. 17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. 18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. 19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. 21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна. 22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. 23 Тогава ‘Лаван’, като взе със себе си братята си, гони го седем дни, и го стигна на Галаадската поляна. 24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. 26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? 27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. 29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; ‘обаче’, защо си откраднал боговете ми? 31 А Яков в отговор каза на Лавана: ‘Побягнах’ понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. 32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). 33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери ‘боговете’. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. 35 И ‘Рахил’ рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. 36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? 37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. 38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. 39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше ‘откраднатото’, било че се открадне деня или нощя. 40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. 42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. 43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? 44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. 45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад 49 и Масфа, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас ‘за свидетел’; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, 52 тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. 53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. 54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

Битие 32

1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. 2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим. 3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; 4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; 5 придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. 6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: 8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, 10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото ‘едвам’ с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. 12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството ‘си’ не може да се изброи. 13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, 16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? 18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. 19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; 20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме ‘благосклонно’. 21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. 22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. 24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, 25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. 26 Тогава ‘човекът’ рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А ‘Яков’ каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. 29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. 30 И Яков наименува мястото Фануил, защото, ‘си казваше:’ Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. 31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото ‘човекът’ се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Битие 33

1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. 2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. 3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. 4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха. 5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: ‘Те са’ децата, които Бог подари на слугата ти. 6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. 7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. 8 Тогава рече ‘Исав’: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. 9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. 10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. 11 Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. 12 Тогава рече ‘Исав’: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. 13 Но ‘Яков’ му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. 14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. 15 А Исав рече: ‘Поне’ да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? ‘Стига’ да придобия благоволението на господаря си. 16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. 17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот. 18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. 19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. 20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.

Битие 34

1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на ‘онази’ земя. 2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. 4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. 5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. 6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. 7 А като чуха за ‘станалото’, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. 8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. 9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: ‘Само’ да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. 12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. 13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: 14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. 15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, 16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17 Но ако не приемете ‘условието ни’ да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. 19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. 20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: 21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. 23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. 24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му. 25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. 26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. 27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. 28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; 29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. 30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 31 А те казаха: ‘Трябваше ли’ той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Битие 35

1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. 2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; 3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. 4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. 5 След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. 6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. 7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. 8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача. 9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. 10 Каза му Бог: Името ти ‘наистина’ е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. 11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; 12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. 14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. 15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. 16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. 17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. 18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин. 19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). 20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. 21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. 22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: 23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; 24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; 25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; 26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. 27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. 28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. 29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 36

1 Ето потомството на Исава, който е Едом. 2 Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон; 3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота. 4 Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила. 5 А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя. 6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова. 7 Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им. 8 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом. 9 Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна; 10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. 11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез. 12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада. 13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. 14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея. 15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез. 16 Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада. 17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. 18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена. 19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им. 20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана, 21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя. 22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна. 23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам. 24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона. 25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря. 26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан. 27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан. 28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран. 29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана. 30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя. 31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните. 32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава. 33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора. 34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците. 35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит. 36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека. 37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат. 38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора. 39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука. 40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет, 41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон, 42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар, 43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

Битие 37

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец. 2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. 3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно. 5 А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. 6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: 7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му. 9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи. 12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. 14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем. 15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? 16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат ‘стадото’. 17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. 18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. 19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. 20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. 22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; ‘каза така’, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет. 29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? 31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. 35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. 36 А мадиамците продадоха ‘Иосифа’ в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Битие 38

1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. 2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. 3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. 4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. 5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А ‘Юда’ беше в Ахдив, когато тя го роди. 6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. 7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. 8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. 9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше ‘семето си’ на земята, за да не въздигне потомство на брата си. 10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. 11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, ‘като’ вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. 12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. 13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. 14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. 15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. 16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? 17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? 18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. 19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. 20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. 21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. 22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. 23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. 24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. 25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. 26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. 27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. 28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. 29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес. 30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 39

1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. 6 А ‘Петефрий’ остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив. 7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11 А един ден, като влезе ‘Иосиф’ в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. 13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. 19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. 21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на ‘Иосифа’; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Битие 40

1 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар. 2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите - 3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен. 4 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата. 5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки ‘видя’ съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 6 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени, 7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес? 8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля. 9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене; 10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. 11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка. 12 И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни. 13 След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец. 14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом. 15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма. 16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: 17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. 18 А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни. 19 След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе. 20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си: 21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; 22 а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал ‘сънищата’ им. 23 А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

Битие 41

1 Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. 3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при ‘първите’ крави на речния бряг. 4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. 6 А, ето, след тях израснаха ‘други’ седем класа тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона. 9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки ‘от нас’, според съновидението му, даде значението. 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона. 15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир. 17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. 19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. 23 И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах ‘съновидението’ на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. 25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, ‘означава’, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. 33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя. 34 Нека стори Фараон ‘това’ и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от‘ произведенията’ на Египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги. 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. 46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 И ‘Иосиф’ събра всичката храна от тия седем години, които бяха ‘настанали’ в Египетската земя, и тури храната в градовете; във ‘всеки’ град прибра храната от околните му ниви. 49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото ‘си думаше:’ Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем, защото ‘си думаше’: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха ‘настанали’ в Египетската земя 54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. 56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И ‘от’ всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Битие 42

1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие. 5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя. 6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята. 7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 (‘А при все, че’ Иосиф позна братята си, те не го познаха). 9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя. 10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони. 12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма. 14 И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете опитани: ‘В името’ на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука. 16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, ‘в името’ на Фараона, наистина вие сте шпиони. 17 И ги постави под стража за три дена. 18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди, 20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така. 21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие. 22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква. 23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им. 25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. 26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. 28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци ‘дошли’ да съгледат страната. 31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете ‘жито’ за гладните си домочадия и си идете, 34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си. 36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме ‘оставихте’ без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това! 37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Битие 43

1 А гладът ставаше голям по земята. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли ‘и друг’ брат? И ние му отговорихме според тия ‘негови’ думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си. 8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни. 9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги. 10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път. 11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на ‘нашата’ земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека; 12 вземете двойно ‘повече’ пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка. 13 Вземете и брата си та станете и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да ‘остана’ без чада, нека остана без чада. 15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно ‘повече’ пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа. 16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ‘ми’ и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне. 17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом. 18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21 а ‘на връщане’, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни. 23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона. 24 И ‘домакинът’ въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. 27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха. 29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое. 30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. 31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб. 32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си. 34 И ‘Иосиф’ им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

Битие 44

1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му 2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф. 3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им. 4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? 5 Не е ли тая ‘чашата’ с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това. 6 И ‘човекът’, като ги настигна, каза им тия думи. 7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. 8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. 10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си. 12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града. 14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно? 16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата. 17 Но ‘Иосиф’ рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. 18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон. 19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? 20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, 26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина: 28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно ‘звяр’ го е разкъсал; и до сега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си. 33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. 34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Битие 45

1 Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. 3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. 6 Защото ‘вече’ две години гладът ‘върлува’ в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. 8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. 9 Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. 10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш. 11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш. 12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука. 14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него. 16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му. 17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. 19 А на тебе заповядвам ‘да им речеш’: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате. 20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. 21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. 22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. 24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя. 25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова. 26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи. 28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Битие 46

1 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака. 2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. 3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. 4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти. 5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят; 6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; 7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство. 8 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова; 9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; 10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка; 11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий; 12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул; 13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон. 14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. 15 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души. 16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий; 17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел. 18 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души. 19 А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин; 20 И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер; 21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. 22 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души. 23 А Данови синове: Усим; 24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим. 25 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души. 26 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; 27 и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души. 28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя. 29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му. 30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив. 31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; 32 а тия човеци, понеже са овчари, и ‘се занимават’ със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат. 33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? 34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. ‘Кажете това’, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

Битие 47

1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. 2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. 3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. 5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. 8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. 10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. 12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според ‘големината’ на челядите им. 13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. 14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ‘ни’? 16 А Иосиф рече: Ако парите ‘ви’ са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам ‘хляб’ срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни ‘да запустее’? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни ‘за него ще ражда’. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха ‘определен’ от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. 24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. 26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, ‘както’ е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова. 27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. 28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и ‘закълни ми се, че ще’ ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече ‘Яков’: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Битие 48

1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, ‘да отидат при него’. 2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи ‘от теб’; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание. 5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с ‘името на тия’ свои братя. 7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем). 8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? 9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, ‘Иосиф’ ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. 11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. 13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). 15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; 16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. 17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. 18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. 21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който ‘дял’ взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Битие 49

1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - 2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си. 3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. 4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил! 5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. 6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. 7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля. 8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. 9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената. 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко. 13 Завулон ще обитава край брега на езерото, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон. 14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен. 16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. 17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. 18 Твоето спасение чаках, Господи. 19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им. 20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши. 21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи. 22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. 23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; 24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - 25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. 26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си. 27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист. 28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, ‘което му се падаше’. 29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която ‘пещера’ Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

Битие 50

1 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува. 2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля, 3 като ‘работиха’ над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена. 4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. 7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, 8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. 9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие. 10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и ‘Иосиф’ направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, ‘мястото’, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим. 12 Тогава синовете на ‘Израиля’ му сториха, според както им беше заповядал; 13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която ‘пещера’ Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон. 14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. 16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: 17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. 18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес. 21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно. 22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години; 23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене. 24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. 25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: ‘Понеже’ Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. 26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

Изход 1

1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: 2 Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. 6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. 7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и‘ толкова’ много се засилиха, ‘щото’ земята се изпълни от тях. 8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. 9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че ‘египтяните’ се отвращаваха от израилтяните. 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежка работа, ‘да правят’ кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки. 15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? 19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. 22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди ‘на евреите’, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Изход 2

1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. 2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. 3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. 5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. 6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. 7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? 8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. 9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. 10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. 11 А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; 12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? 14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. 15 А като чу това Фараон, търсеше ‘случай’ да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. 16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци. 17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им. 18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро? 19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците. 20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб. 21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. 22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя. 23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова. 25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра ‘положението им’.

Изход 3

1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив. 2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и ‘Моисей’ погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. 3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. 5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. 6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. 8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. 9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. 10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет. 11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет? 12 Рече му ‘Бог:’ Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина. 13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? 14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. 15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. 16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и ‘видях’ онова, което ви правят в Египет; 17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. 18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог. 19 Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито ‘даже’ под силна ръка. 20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне. 21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни; 22 но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

Изход 4

1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. 2 Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. 3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. 4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); 5 ‘стори това’, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. 6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, ‘бяла’ като сняг. 7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като ‘останалата’ му плът); 8 и ‘продължи Господ’: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, ‘поради’ гласа на второто знамение. 9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. 10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. 11 Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? 12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. 13 Тогава каза ‘Моисей’: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. 14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. 15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. 16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. 17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията. 18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. 19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. 20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. 21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. 22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; 23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти. 24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна ‘Моисея’ и искаше да го убие. 25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. 26 След това ‘Господ’ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ‘ми’ си кървав младоженец. 27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. 28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал. 29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; 30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. 31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

Изход 5

1 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята. 2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля. 3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож. 4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи. 5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи. 6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: 7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. 9 Нека се възлагат ‘още’ по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи. 10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява. 11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява. 13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. 14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред? 15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си? 16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. 17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу. 18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли. 19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли. 20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя; 21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият. 22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил? 23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

Изход 6

1 А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята. 2 Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова. 3 Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова ‘с името’ Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова. 4 Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си. 5 При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета. 6 Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. 7 Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари. 8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. 9 И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея. 10 Подир това Господ говори на Моисея, казвайки: 11 Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си. 12 Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани устни? 13 Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. 14 Ето родоначалниците на бащините домове ‘на Аарона и Моисея’: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства. 15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства. 16 Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години. 17 Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им. 18 И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години. 19 И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им. 20 И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години. 21 И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий. 22 И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий. 23 И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. 24 И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства. 25 И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините ‘домове’ на Левитите според семействата им. 26 Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им. 27 Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон. 28 И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя, 29 Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам. 30 А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?

Изход 7

1 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. 2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си. 3 Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. 4 Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя. 5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях. 6 И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха. 7 А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона. 8 И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки: 9 Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия. 10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и ‘жезълът’ стана змия. 11 Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си. 12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли. 13 А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. 14 След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете. 15 Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия. 16 И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша. 17 Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв. 18 Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката. 19 Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове. 20 И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и ‘Аарон’, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв. 21 И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя. 22 Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ. 23 И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това. 24 А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода. 25 И ‘язвата се продължаваше’ напълно седем дни, след като Господ удари реката.

Изход 8

1 Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 2 Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. 3 Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. 7 Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. 8 Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете ‘ви’, за да пожертвуват Господу. 9 И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. 10 ‘Фараон’ каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. 12 Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона. 13 И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И събираха ги на купове: и земята се усмърдя. 15 А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. 16 След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. 17 И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя. 18 И магьосниците работеха ‘да вършат’ същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. 19 Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. 20 После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза ‘да отиде’ при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 21 Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. 22 Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята. 23 Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение. 24 И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи. 25 Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя. 26 Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал. 28 Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се ‘Богу’ за мене. 29 И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете ‘ни’ да пожертвуват Господу. 30 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу. 31 И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една. 32 Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.

Изход 9

1 Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат. 2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш, 3 ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор. 4 И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре. 5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята. 6 На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7 И Фараон прати ‘да видят’, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете. 8 Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона; 9 и ‘пепелта’ ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя. 10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните. 11 И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, ‘както’ и на всичките египтяни. 12 Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея. 13 След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 14 Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. 15 Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята, 16 ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. 17 Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш? 18 Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес. 19 Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; ‘защото’ града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат. 20 Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си; 21 а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето. 22 Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя. 23 И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя. 24 Така имаше град, и огън размесен с града, ‘град’ много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ. 25 В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. 26 Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град. 27 Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви. 28 Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете. 29 А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. 30 Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога. 31 (Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе; 32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни). 33 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. 34 Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му. 35 Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

Изход 10

1 Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, 2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ. 3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти; 5 те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата, 6 и ще се напълнят ‘с тях’ къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - ‘нещо’, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И ‘Моисей’ се обърна та излезе отпред Фараона. 7 Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина? 8 Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат? 9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова. 10 Тогава ‘Фараон’ им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас. 11 Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие. 12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града. 13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците. 14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. 15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето. 16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас. 17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт. 18 И тъй, ‘Моисей’ излезе отпред Фараона и се помоли Господу. 19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели. 20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните. 21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. 22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена. 23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло. 24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас. 25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; 26 ‘тъй че’ и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от ‘добитъка’ трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу. 27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне. 28 Тогава Фараон рече на ‘Моисея’: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш. 29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

Изход 11

1 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука. 2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. 3 И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете). 4 Моисей каза на ‘Фараона:’ Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. 6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. 7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните. 8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И ‘Моисей’ излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв. 9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. 10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

Изход 12

1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. 3 Говорете на цялото Израилево общество, като ‘им’ кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава ‘домакинът’ и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците ‘в тях’; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в ‘домовете си’ да го заколят привечер. 7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. 11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, ‘понеже е време на’ Господното минаване. 12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. 14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. 16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен ‘около’ онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17 Да пазите, прочее, ‘празника’ на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете. 21 Тогава, ‘на четиринадесетия ден от месеца’, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ‘ще приемете’ в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на ‘къщната’ врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. 23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27 Ще отговорите: Това е жертва ‘в спомен’ на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. 28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. 31 И повика Моисея и Аарона ‘още’ през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. 33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. 34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. 35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; 36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. 37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, ‘на брой’ около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. 39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие. 40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. 42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа. 43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; 44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. 45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея. 46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47 Цялото общество израилтяни ще я пазят. 48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. 50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

Изход 13

1 Господ говори още на Моисея казвайки: 2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое. 3 Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. 4 Вие излизате днес в месец Авив. 5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. 6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. 7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. 8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: ‘Това правя’ поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. 9 Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. 10 Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й. 11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. 13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне ‘или яре;’ и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. 14 После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството; 15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам. 16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет. 17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият ‘път;’ защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. 18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. 19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука. 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. 21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. 22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Изход 14

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. 3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила. 4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И ‘израилтяните’ сториха така. 5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? 6 Затова, ‘Фараон’ впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; 7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. 8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), 9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. 10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. 11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? 12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. 13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. 14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. 15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. 16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. 19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, 20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; ‘на едните’ беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. 22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. 24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; 25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. 26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. 29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Изход 15

1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. 2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. 3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. 4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. 5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. 6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. 7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. 8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. 9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. 10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. 11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? 12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. 13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. 14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, 15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. 16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. 17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. 18 Господ ще царува до вечни векове. 19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. 20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, 21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. 22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера). 24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? 25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: 26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. 27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Изход 16

1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя. 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона. 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад. 4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; 7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас? 8 Моисей още рече: ‘Това ще стане’, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа. 9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. 11 И Господ говори на Моисея, казвайки: 12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. 13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса. 14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15 Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. 17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко, 18 И когато измериха ‘събраното’ с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. 20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях. 21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. 23 А той им рече: Това е ‘точно’ каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. 24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него. 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. 27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото. 30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден. 31 А Израилевият дом нарече тая ‘храна’ Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита ‘смесена’ с мед. 32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. 33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за ‘идните’ ви поколения. 34 И така, Аарон я положи пред ‘плочите на’ свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея. 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.

Изход 17

1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. 2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? 3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. 5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7 И нарече мястото Маса, и Мерива, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не? 8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. 9 А Моисей каза на Исуса ‘Навиева’: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. 10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. 13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. 14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. 15 И Моисей издигна ‘там’ олтар, който нарече Иеова Нисий, 16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

Изход 18

1 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, 2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), 3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом, защото ‘Моисей’ беше казал: Пришелец станах в чужда земя; 4 на другия името бе Елиезер, защото ‘беше казал:’ Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); 5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, 6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. 7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. 8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. 9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. 10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, ‘за да принесе’ Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. 13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. 14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? 15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. 16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. 21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над ‘людете’ такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят ‘товара’ заедно с тебе. 23 Ако сториш това, и ако Бог ‘така’ ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. 24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. 25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. 27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

Изход 19

1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. 2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. 3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: 4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. 5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. 7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. 8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете. 9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете, 10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде. 12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви; 13 ‘обаче’ ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, ‘който се допре’, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината. 14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. 15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена. 16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. 17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. 19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. 21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях. 22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. 23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. 24 Но Господ му каза: Иди, слез, ‘после’ да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях. 25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

Изход 20

1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: 2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. 3 Да нямаш други богове освен Мене. 4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. 7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. 8 Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, ‘който’ е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. 12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. 13 Не убивай. 14 Не прелюбодействувай. 15 Не кради. 16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. 17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. 18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. 19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. 20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. 21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог. 22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. 23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове. 24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. 25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. 26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Изход 21

1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях. 2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. 7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. 8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. 9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. 11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. 12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. 13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. 14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. 15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. 16 Който открадне човек и го продаде, или ако ‘откраднатият’ се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. 17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. 18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; 19 и ако ‘последният’ се привдигне и излиза ‘макар’ с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. 20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. 21 Обаче, ако ‘удареният’ поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока. 22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, ‘който я е ударил’ непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. 26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. 27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му. 28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. 31 Било че ‘волът’ е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. 32 Но ако волът убоде роб или робиня, ‘стопанинът’ нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни. 33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова. 35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. 36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Изход 22

1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата. 2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да ‘се пролее’ кръв за него. 3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще ‘се пролее’ кръв за него). ‘Крадецът’ трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. 4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно. 5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си. 6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати. 7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно, 8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, ‘за да се издири’ дали е турил ръка върху имота на ближния си. 9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. 10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, 11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме ‘това свидетелство’, а ‘другият’ няма да плаща. 12 Но ако ‘животното’ бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. 13 Обаче ако бъде разкъсано ‘от звяр’, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща. 14 Ако заеме някой от ближния си ‘животно’, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати. 15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си. 16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. 17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците. 18 Магьосница жена да не оставиш. 19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви. 20 Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление. 21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. 22 Да не угнетявате вдовица или сираче. 23 Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, 24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета. 25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. 26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; 27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив. 28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. 29 Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. 30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане ‘малкото’ с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене. 31 Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

Изход 23

1 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. 2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш ‘правосъдието;’ 3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му. 4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш. 5 Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш ‘пак’ непременно да помогнеш заедно с него. 6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му. 7 Отдалечавай се от ‘всяка’ несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия. 8 Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните. 9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя. 10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й; 11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти ‘от самораслото’, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си. 12 Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът. 13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви. 14 Три пъти в годината да Ми правиш празник. 15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; 16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. 17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова. 18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта. 19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ‘ти’ приготвил. 21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него. 22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. 23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. 24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им. 25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам ‘всяка’ болест помежду ви. 26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно. 27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. 28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците. 29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. 30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята. 31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река ‘Евфрат;’ защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. 32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им. 33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.

Изход 24

1 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч; 2 само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. 3 Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. 4 И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето ‘изправи’ и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена. 5 И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви. 6 А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с ‘другата’ половина от кръвта поръси върху олтара. 7 После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. 8 Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия. 9 И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе. 10 И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. 11 Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и ‘там’ ядоха и пиха. 12 Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш. 13 И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина. 14 А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях. 15 Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. 16 И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден ‘Господ’ извика към Моисея всред облака. 17 И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ. 18 И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

Изход 25

1 Тогава Господ говори на Моисея казвайки: 2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. 3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед, 4 синьо, мораво, червено, висон, и козина, 5 червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво, 6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, 7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. 8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. 9 По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите. 10 Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. 11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо. 12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. 13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато, 14 па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях. 15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него. 16 И да вложиш в ковчега ‘плочите на’ свидетелството, което ще ти дам. 17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. 18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището. 19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края. 20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат ‘обърнати’ лицата на херувимите. 21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш ‘плочите на’ свидетелството, което ще ти дам. 22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега ‘с плочите’ на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните. 23 Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. 24 Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около. 25 Да й направиш и перваз наоколо, една длан ‘широк’, и да направиш златен венец около перваза й. 26 Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе. 27 Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. 28 Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях. 29 И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш. 30 И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен. 31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него. 32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. 33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника. 34 И на ‘стъблото на’ светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. 35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под ‘първите’ два клона една топчица, част от самия него, и под ‘вторите’ два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него. 36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; ‘светилникът’ да бъде цял изкован от чисто злато. 37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му. 38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато. 39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори. 40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.

Изход 26

1 При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими. 2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка. 3 Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и ‘другите’ пет завеси да бъдат скачени една с друга. 4 И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от ‘първите’ скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. 5 Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга. 6 Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло. 7 Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси; 8 дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка. 9 И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията. 10 И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от ‘първите’ скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е ‘последна’ от вторите скачени завеси. 11 И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и ‘така’ да съединиш покрива та да е едно цяло. 12 И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията. 13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива. 14 Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. 15 Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени. 16 Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска; 17 и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията. 18 И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне; 19 и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа. 20 Също за втората страна на скинията, която е северната, ‘да направиш’ двадесет дъски, 21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. 22 А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски, 23 И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна; 24 да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете ‘дъски’; те нека бъдат за двата ъгъла. 25 Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска. 26 И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията; 27 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. 28 И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край. 29 Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато. 30 Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината. 31 И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими. 32 И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, ‘които да стоят’ на четири сребърни подложки. 33 Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега ‘с плочите’ на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото. 34 И да положиш умилостивилището върху ковчега ‘с плочите’ на свидетелството в пресветото място. 35 А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна. 36 И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон. 37 И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.

Изход 27

1 Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя. 2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед. 3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори. 4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца. 5 И да я положиш под полицата, ‘която е’ около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара. 6 Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед. 7 Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях. 8 Кух, от дъски, да направиш ‘олтара’ посред, както ти се показа на планината, така да го направиш. 9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя. 10 Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. 11 Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. 12 После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки. 13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя. 14 И завесите за едната страна ‘на входа’ да бъдат ‘дълги’ петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки. 15 Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя ‘дълги’, и за тях три стълба с трите им подложки. 16 А за входа на двора да има покривка, ‘дълга’ двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки. 17 Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни. 18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; ‘завесите му да са’ от препреден висон, и подложките ‘на стълбовете му’ медни. 19 Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни. 20 И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. 21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред ‘плочите на’ свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат ‘да горят’ от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.

Изход 28

1 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. 2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. 3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува. 4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват. 5 И те нека приемат ‘от людете приносите им’ от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 6 Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 7 На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно. 8 И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия ‘ефод’, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 9 Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля, 10 шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по ‘реда на’ раждането им. 11 С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица. 12 И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена. 13 И да направиш златни гнездица, 14 и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им. 15 Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш. 16 Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк. 17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред, 18 вторият ред: антракс, сапфир и адамант; 19 третият ред: лигирий, агат и аметист; 20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица. 21 Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки ‘камък’ според името му. 22 И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато. 23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника. 24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника. 25 А ‘другите’ два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна. 26 Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода. 27 Да направиш и‘ други’ две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода. 28 И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода. 29 Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. 30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа. 31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо. 32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира. 33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, - 34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията. 35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре. 36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу. 37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; 38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа. 39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа. 40 А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие. 41 С тия ‘одежди’ да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. 42 Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека ‘покриват’ бедрата им от кръста ‘надолу’; 43 и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. ‘Това’ да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.

Изход 29

1 Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, 2 и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш. 3 Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена. 4 Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода. 5 После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода, 6 и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец. 7 Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш. 8 После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони. 9 И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му. 10 Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. 11 И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане. 12 После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и ‘тогава’ да излееш всичката кръв при основата на олтара. 13 И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара. 14 А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях. 15 При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. 16 И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара. 17 Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му. 18 И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу. 19 След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. 20 Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш ‘от нея’ на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара. 21 И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и ‘с тях’ да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него. 22 После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение), 23 и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните ‘ястия’ положени пред Господа. 24 Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа. 25 Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу. 26 И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял. 27 И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му. 28 И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу. 29 И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях. 30 Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището. 31 Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място. 32 И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане; 33 да ядат ония ‘приноси’, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети. 34 И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето. 35 Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш. 36 И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш. 37 Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето. 38 А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги. 39 Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер; 40 и с едното агне една десета ‘от ефа’ чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние. 41 А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според ‘стореното на’ утринния принос и според ‘стореното на’ възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу. 42 Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе. 43 Там ще се срещам с израилтяните; и ‘това място’ ще се освещава със славата Ми. 44 Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват. 45 И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог; 46 и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.

Изход 30

1 Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; 2 един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. 3 Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. 4 А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. 5 Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. 6 Тоя ‘олтар’ да туриш пред завесата, която е пред ковчега ‘с плочите на’ свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. 7 И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. 8 И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; ‘това ще бъде’ вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. 9 На тоя ‘олтар’ да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. 10 Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу. 11 И Господ говори на Моисея, казвайки: 12 При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш. 13 Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу. 14 Всеки, който се причислява към преброените ‘то ест, който е’ от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу. 15 Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си. 16 А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви. 17 Господ говори още на Моисея, казвайки: 18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, 19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. 20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, 21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения. 22 При това Господ говори на Моисея, казвайки: 23 Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин ‘сикли’, от благоуханна канела половината на това, ‘сиреч’, двеста и петдесет ‘сикли’ от благоуханна тръст двеста и петдесет ‘сикли’, 24 от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин; 25 и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване. 26 И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега ‘с плочите на’ свидетелството, 27 трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар, 28 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; 29 така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето. 30 И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. 31 И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения. 32 Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас. 33 Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си. 34 Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - ‘тия’ аромати с чист ливан; по равни части да бъдат. 35 И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет. 36 И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред ‘плочите на’ свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; ‘тоя темян’ да ви бъде пресвет. 37 А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа. 38 Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.

Изход 31

1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки: 2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; 3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; 4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, 5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. 6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: 7 шатъра за срещане, ковчега ‘за плочите’ на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, 8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, 9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; 10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; 11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят. 12 Господ говори още на Моисея, казвайки: 13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. 14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. 15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. 16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои. 18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, ‘Господ’ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

Изход 32

1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на ‘златото’ образ с резец, ‘след като’ направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. 5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. 6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. 7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, ‘в’ който им съм заповядал ‘да ходят’; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, 9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; 10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, ‘което възнамеряваш’ против людете Си. 13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. 14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. 15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: 17 А като чу Исус ‘Навиев’ гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. 18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. 19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна‘ праха’ по водата и накара Израилевите чада да я изпият. 21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? 22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. 23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. 24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. 25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа ‘нека дойде’ при мене. И събраха се при него всичките Левийци. 27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, ‘като се дигнете’ всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение. 30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. 32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. 33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води людете ‘на мястото’, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях ‘наказанието’ на греха им. 35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

Изход 33

1 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 3 ‘и той ще ви заведе’ в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя. 4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. 5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. 6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, ‘като се отдалечиха’ от планината Хорив. 7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. 9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ‘Господ’ говореше с Моисея. 10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. 11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше ‘Моисей’ в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра). 12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. 13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. 14 И ‘Господ’ каза: Самият Аз ще вървя ‘с тебе’, и Аз ще те успокоя. 15 А‘ Моисей’ му рече: Ако Ти не дойдеш ‘с мене’, не ни извеждай от тука. 16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. 17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18 Тогава рече ‘Моисей:’ Покажи ми, моля, славата Си. 19 А ‘Господ му’ каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; 23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Изход 34

1 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. 3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина. 4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. 5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. 6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, 7 Който пази милост за хиляди ‘поколения’, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява ‘виновния’, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. 8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; 9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство. 10 И ‘Господ му’ каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. 11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. 13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; 14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. 15 ‘Внимавай’ да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; 16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та ‘тия’ техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. 17 Да не си направиш леяни богове. 18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет. 19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. 20 А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце. 21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: ‘даже’ и във време на сеитба и на жетва да си почиваш. 22 И да пазиш празника на седмиците, ‘то ест’, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. 23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. 24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. 25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане ‘нещо от’ жертвата на пасхалния ‘празник’ до утринта, 26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. 28 И ‘Моисей’ стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И ‘Господ’ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. 29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с ‘Бога’. 30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. 31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. 32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. 34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с ‘Господа’.

Изход 35

1 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите. 2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви. 3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си. 4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза: 5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед, 6 синьо, мораво, червено, висон и козина, 7 червенобоядисани овчи кожи и язовски кожи, ситимово дърво, 8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, 9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. 10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ: 11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й; 12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса; 13 трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за ‘постоянно’ приношение; 14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление; 15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията; 16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му; 17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход; 18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им; 19 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. 20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице. 21 И ‘пак’ дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди. 22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха ‘какъв да бил’ златен принос Господу. 23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски кожи, принесоха ги. 24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги. 25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона. 26 Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината. 27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, 28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян. 29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи. 30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, 31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене, 32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед; 33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа. 34 И той тури в неговото сърце, и в ‘сърцето’ на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават. 35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, ‘с една дума, работа’ на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

Изход 36

1 ‘Моисей каза още’: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал. 2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши; 3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси, 4 всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше, 5 та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши. 6 Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече. 7 Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече. 8 И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими. 9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка. 10 И скачи петте завеси една с друга, и ‘другите’ пет завеси скачи една с друга. 11 И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от ‘първите’ скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. 12 Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга. 13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло. 14 После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи; 15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка. 16 И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. 17 И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от ‘първите’ скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше ‘последна’ от вторите скачени завеси. 18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. 19 И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. 20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. 21 Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина. 22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията. 23 И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне; 24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа. 25 Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски, 26 и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. 27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски. 28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. 29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете ‘дъски’ на двата ъгъла. 30 Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска. 31 И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, 32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. 33 И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край. 34 И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато. 35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими. 36 И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки. 37 Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, 38 и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.

Изход 37

1 И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. 2 Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо. 3 И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. 4 Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато. 5 И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът. 6 И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. 7 И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището, 8 един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края. 9 И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха ‘обърнати’ лицата на херувимите. 10 И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. 11 Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо. 12 Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й. 13 И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе. 14 До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. 15 Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях. 16 И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията. 17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него. 18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. 19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника. 20 И на ‘стъблото’ на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. 21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под ‘първите’ два клона една топчица, под ‘вторите’ два клона една топчица ‘и’ под ‘третите’ два клона една топчица. 22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато. 23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато. 24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори. 25 И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него. 26 Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо. 27 А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. 28 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато. 29 И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.

Изход 38

1 И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок. 2 И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед. 3 Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни. 4 И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, ‘която е’ около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на ‘олтара’. 5 Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините. 6 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед. 7 И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи ‘олтара’. 8 Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат. 9 И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя; 10 стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 11 И за северната страна ‘завесите’ бяха сто лакътя ‘дълги’, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 12 После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя ‘дълги’, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 13 И за източната страна, ‘която гледа’ към изток, бяха петдесет лакътя завеси; 14 завесите за едната страна на ‘входа’ бяха ‘дълги’ петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три; 15 така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя ‘дълги’, стълбовете им три и подложките им три. 16 Всичките завеси около двора бяха от препреден висон. 17 Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро. 18 Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора; 19 и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани ‘със сребро’, и връзките им сребърни. 20 Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни. 21 Това е сборът на ‘вещите за’ скинията, сиреч, за скинията ‘за плочите’ на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите. 22 Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея; 23 и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон. 24 Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището. 25 И среброто от ‘данъка наложен върху’ преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, - 26 ‘данък от’ един веках на глава, ‘сиреч’, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, ‘то ест, ония които бяха’ на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. 27 От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на ‘стълбовете’ за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка. 28 И от хилядата седемстотин седемдесет и пет ‘сикъла’ направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки. 29 А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла. 30 От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори, 31 подложките за ‘стълбовете’ около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.

Изход 39

1 И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея. 2 Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 3 И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка. 4 Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края, 5 и препаската на ефода от същата ‘материя’ и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея. 6 Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля. 7 И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. 8 Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 9 Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен. 10 И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред; 11 вторият ред: антракс, сапфир и адамант, 12 третият ред: лигирий, агат, аметист; 13 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си. 14 И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена. 15 И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато. 16 Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника. 17 И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника. 18 А ‘другите’ два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна. 19 И направиха ‘още’ две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода. 20 И направиха ‘още други’ две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода. 21 И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея. 22 Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо. 23 И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере. 24 По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден ‘висон’. 25 И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете, 26 звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея. 27 Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка; 28 и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон; 29 и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея. 30 Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу. 31 И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея. 32 Така се свърши всичката работа на скинията, ‘сиреч’, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха. 33 Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му, 34 покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски кожи, и покривателната завеса, 35 ковчега ‘за плочите’ на свидетелството, с върлините му и умилостивилището, 36 трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение, 37 чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението, 38 златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра, 39 медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му, 40 завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, ‘сиреч’, в шатъра за срещане, 41 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. 42 Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа. 43 И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.

Изход 40

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 2 На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане. 3 И да туриш в него ковчега ‘за плочите’ на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата. 4 Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му. 5 Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега ‘за плочите’ на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията. 6 Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане. 7 И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. 8 Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход. 9 Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света. 10 И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет. 11 Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш. 12 После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода; 13 и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува; 14 да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони, 15 и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения. 16 И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи. 17 В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна. 18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й. 19 И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея. 20 И като взе ‘плочите на’ свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините ‘през колелцата’ на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега. 21 И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та ‘с нея’ покри ковчега ‘с плочите’ на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея. 22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата; 23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. 24 Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата; 25 и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. 26 И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата; 27 и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея. 28 Окачи покривката за входа на скинията. 29 Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, ‘сиреч’ шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея. 30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият, 31 (и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си; 32 когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея. 33 И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото. 34 Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията. 35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. 36 И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания; 37 но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. 38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.

Левит 1

1 И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза: 2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата. 3 Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. 4 Да положи ръката си на главата на ‘животното за’ всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него. 5 После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане. 6 И да одере ‘животното’ за всеизгаряне и да го насече на късове. 7 А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня. 8 И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара; 9 а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. 10 Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. 11 Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 12 И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара. 13 А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. 14 Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата. 15 Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара. 16 Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта. 17 И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.

Левит 2

1 Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан. 2 И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу. 3 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. 4 Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесени с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло. 5 Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло. 6 Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос. 7 Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло. 8 Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара. 9 И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу. 10 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. 11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. 12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание. 13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол. 14 И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове. 15 Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос. 16 И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.

Левит 3

1 Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък. 2 Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта. 3 И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците); 5 и Аароновите синове да изгорят ‘всичко’ това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу. 6 И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък. 7 Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа. 8 Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 9 И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 10 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 11 и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу. 12 А ако приносът му е коза, то да я принесе пред Господа. 13 Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й. 14 И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 15 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 16 и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа. 17 Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.

Левит 4

1 Господ още говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, - 3 ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. 4 Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа. 5 Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане; 6 и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа. 7 Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. 8 И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 9 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците, 10 както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне. 11 А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му, 12 сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори. 13 Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото, 14 когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане; 15 и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. 16 Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане; 17 и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа. 18 Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. 19 Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара. 20 И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости. 21 И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото. 22 А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен, 23 ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък; 24 и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях. 25 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и ‘тогава’ да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне; 26 и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости. 27 Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен, 28 ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък; 29 и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето. 30 Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и ‘тогава’ да излее всичката му кръв в подножието на олтара. 31 И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости. 32 Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък; 33 и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето. 34 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и ‘тогава’ да излее всичката му кръв в подножието на олтара. 35 И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.

Левит 5

1 Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел ‘в някое дело’, и чуе ‘че го попитат с’ думи на клетва дали е видял или знае ‘за работата’, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. 2 Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен. 3 Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е ‘причината на’ нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен. 4 Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи ‘някакво си’ зло или добро ‘нещо’, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях. 5 А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил; 6 и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му. 7 Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне. 8 Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне; 9 и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях; 10 а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости. 11 Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях. 12 Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях. 13 Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а ‘останалото’ да бъде на свещеника, както хлебния принос. 14 Господ още говори на Моисея, казвайки: 15 Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, ‘достатъчен’, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление; 16 и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости. 17 И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си. 18 Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, ‘достатъчен’, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости. 19 Това е принос за престъпление; ‘защото човекът’ без съмнение е виновен пред Господа.

Левит 6

1 Господ още говори на Моисея, казвайки: 2 Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си; 3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо ‘съгреши той’ между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава, 4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, 5 или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. 6 При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, ‘достатъчен’, според твоята оценка, в принос за престъпление; 7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен. 8 Господ още говори на Моисея, казвайки: 9 Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. 10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара. 11 Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12 А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси. 13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва. 14 Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15 И ‘свещеникът’, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17 Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление. 18 Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет. 19 Господ още говори на Моисея, казвайки: 20 Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер. 21 На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу. 22 Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. 23 Всеки хлебен принос‘, принесен’ от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде. 24 Господ още говори на Моисея, казвайки: 25 Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. 26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. 27 Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. 28 А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. 29 Всеки от мъжки пол между свещеническите ‘семейства’ да яде от него; то е пресвето. 30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

Левит 7

1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет. 2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо. 3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, 4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление. 6 Всеки от мъжки пол между свещеническите ‘семейства’ да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет. 7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде. 8 А който свещеник принася някому ‘приноса за’ всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго. 11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу: 12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло. 13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб. 14 И от приноса си да принесе по едно от всички ‘тия неща’ принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос. 15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта. 16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден; 17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън. 18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си. 19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от ‘неоскверненото’ месо да яде всеки, който е чист; 20 но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 22 Господ още говори на Моисея, казвайки: 23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка ‘друга’ нужда; но никак да не ядете от нея. 25 Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си. 26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. 27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 28 Господ още говори на Моисея, казвайки: 29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва. 30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа. 31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му. 32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви. 33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял. 34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните. 35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи ‘синовете’ си, за да свещенодействуват Господу, 36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е ‘тяхно’ вечно право във всичките им поколения. 37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва, 38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

Левит 8

1 Господ още говори на Моисея, казвайки: 2 Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните; 3 и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане. 4 И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане. 5 Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим. 6 Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода. 7 После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея. 8 Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима. 9 Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, ‘сиреч’, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея. 10 След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги. 11 С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети. 12 Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети. 13 После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея. 14 След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец. 15 И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури ‘я’ на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а ‘останалото от’ кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него. 16 После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара. 17 А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея. 18 След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. 19 И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта. 20 И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината. 21 А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея. 22 Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. 23 И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури ‘я’ на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. 24 Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо. 25 После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро; 26 взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро; 27 и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа. 28 После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше ‘жертва на’ посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу. 29 Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея. 30 После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него. 31 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато ‘Господ ми’ рече: Аарон и синовете му да ги ядат. 32 А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня. 33 И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви. 34 Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас. 35 И през ‘тия’ седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано. 36 И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.

Левит 9

1 На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини; 2 и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа. 3 И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък, 4 и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ. 5 И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа. 6 И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви. 7 Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ. 8 Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него. 9 А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и ‘я’ тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара; 10 а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея. 11 А месото и кожата изгори на огън вън от стана. 12 Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо. 13 Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара; 14 и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето. 15 Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото. 16 И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата. 17 Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне. 18 Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо), 19 и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката‘, тлъстината’, която покрива ‘вътрешностите’, бъбреците и булото на дроба; 20 и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара. 21 А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал. 22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше ‘вече’ принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. 23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. 24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.

Левит 10

1 А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. 2 За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. 3 Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше. 4 И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана. 5 Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей. 6 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом. 7 И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей. 8 След това Господ говори на Аарона, казвайки: 9 Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения, 10 както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто, 11 така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея. 12 После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет, 13 и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано. 14 Също и гърдите на движимия принос и бедрото на ‘този’ за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните. 15 Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и ‘право’ на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ. 16 И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: 17 Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? 18 Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. 19 Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? 20 И като чу това Моисей видя му се задоволително.

Левит 11

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза: 2 Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. 3 Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. 4 Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; 5 питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; 6 дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; 7 и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас. 8 От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас. 9 Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. 10 А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. 11 Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате. 12 Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас. 13 Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, ‘понеже’ са отвратителни: орелът, грифата, морският орел, 14 пилякът, соколът по видовете му, 15 всяка врана по видовете й, 16 камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му, 17 малкият бухал, рибарят, ибисът, 18 лебедът, пеликанът, лешоядът, 19 щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът. 20 Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. 21 Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята. 22 Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й. 23 А всички ‘други’ крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. 24 От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта; 25 и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. 26 Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист. 27 И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. 28 И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас. 29 Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му, 30 ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът. 31 Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. 32 И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист. 33 И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите. 34 Всяка храна‘ в него’, която се яде, върху която се сипва вода, ‘когато се сготви’, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто. 35 Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас. 36 Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия ‘животни’ ще бъде нечисто. 37 Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто. 38 Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас. 39 Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта. 40 И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта. 41 Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете. 42 Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни. 43 Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях. 44 Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята. 45 Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет. 46 Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята, 47 за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.

Левит 12

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, като речеш: Ако зачне жена и роди мъжко дете, тя ще бъде нечиста седем дена; както в дните, когато е разлъчана поради месечините си, ще бъде нечиста. 3 А на осмия ден да се обреже краекожието на ‘детето’. 4 Но тя да остава тридесет и три дена за очистването си от кръвта си; до никоя света вещ да се не допира, и в светилището да не влиза, преди да се свършат дните на очистването й. 5 Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както когато е разлъчана; и да остава шестдесет и шест дена за очистването си от кръвта си. 6 А когато се свършат дните на очистването й, за син или за дъщеря, нека донесе при свещеника едногодишно агне за всеизгаряне; и гълъбче или гургулица в принос за грях, до входа на шатъра за срещане; 7 и той да го принесе пред Господа и да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста от течението на кръвта си. Това е законът за оная, която ражда мъжко или женско дете. 8 Но ако не й стига ръка да донесе агне, нека донесе две гургулици или две гълъбчета, едното за всеизгаряне, а другото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста.

Левит 13

1 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки: 2 Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове. 3 И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист. 4 Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена ‘онзи, който има’ раната. 5 А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена; 6 и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; ‘болният’ нека изпере дрехите си, и ще бъде чист. 7 Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника, 8 и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа. 9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника; 10 и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока, 11 това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист. 12 Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на ‘болния с’ раната, от главата до нозете му, 13 тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист ‘онзи, който има’ раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист. 14 Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист; 15 свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа. 16 Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника; 17 и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист ‘онзи, който има’ раната; той е чист. 18 Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял, 19 и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника; 20 и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея. 21 Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; 22 и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва. 23 Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист. 24 Или, ако на кожата на месата на някого има ‘място’ изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно, 25 тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. 26 Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; 27 и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. 28 Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното. 29 Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата, 30 то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата. 31 Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена ‘онзи, който има’ раната от кела; 32 и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата, 33 такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена. 34 А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист. 35 Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата, 36 тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист. 37 Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист. 38 Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна, 39 то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист. 40 Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но ‘пак’ е чист. 41 Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но ‘пак’ е чист. 42 Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място. 43 Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата, 44 той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си. 45 Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист! 46 През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му. 47 Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, 48 било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, 49 и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. 50 Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена ‘онова, което има’ заразата; 51 а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. 52 Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена ‘дреха’ или ленена, или каква да е ‘заразена’ кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори. 53 Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ, 54 то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена. 55 Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая ‘вещ’ е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната. 56 Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка. 57 Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, ‘проказа’ е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено. 58 И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста. 59 Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

Левит 14

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Ето законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника; 3 и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата, 4 тогава свещеникът да заповяда да вземат за очищаемия две живи чисти птичета, кедрово дърво, червена ‘вълна’ и исоп; 5 и свещеникът да заповяда да заколят едното птиче в пръстен съд над текуща вода. 6 После да вземе живото птиче, кедровото дърво, червената ‘вълна’ и исопа и да натопи тях и живото птиче в кръвта на закланото над текущата вода птиче; 7 и седем пъти да поръси очищаемия от проказата и да го обяви за чист, а да пусне живото птиче на полето. 8 Тогава очищаемият да изпере дрехите си, да обръсне всичката си коса и да се окъпе във вода и ще бъде чист. След това нека дойде в стана, но да живее вън от шатъра си седем дена. 9 И на седмия ден да обръсне всичката коса на главата си, брадата си и веждите си; всичките си косми да обръсне, и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си във вода, и ще бъде чист. 10 А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък, и едно едногодишно женско агне, и три десети ‘от ефа’ чисто брашно за хлебен принос омесен с дървено масло, и един лог дървено масло; 11 и свещеникът, който го очиства, да представи очищаемия и тия неща пред Господа на входа на шатъра за срещане. 12 Тогава свещеникът да вземе едното мъжко агне и да го принесе в принос за престъпление, и лога дървено масло, и да ги подвижи за движим принос пред Господа; 13 и да заколи агнето на мястото, гдето колят приноса за грях и всеизгарянето, на свето място; защото приносът за престъпление, както и приносът за грях, принадлежи на свещеника; той е пресвет. 14 После свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление, и свещеникът да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. 15 След това, свещеникът да вземе от лога дървено масло и да го излее в дланта на лявата си ръка; 16 и свещеникът да натопи десния си пръст в маслото, което има в лявата си длан, и с пръста си седем пъти да поръси от маслото пред Господа; 17 и от останалото масло, което има в дланта си, свещеникът да тури ‘на’ края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога, върху кръвта на приноса за престъпление; 18 а останалото масло, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа. 19 Тогава свещеникът да принесе приноса за грях и да направи умилостивение за очищаемия от нечистотата му и после да заколи и всеизгарянето; 20 и свещеникът да принесе всеизгарянето и хлебния принос на олтара; така да направи свещеникът умилостивение за него и ще бъде чист. 21 Но ако ‘очищаемият’ е сиромах та не му стига ръка, то нека вземе едно мъжко агне в движим принос за престъпление, за да се извърши умилостивение за него, и една десета ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос, и един лог дървено масло, 22 и две гургулици или две гълъбчета, както би намерил; едното да бъде принос за грях, а другото всеизгаряне; 23 и на осмия ден да ги донесе за очистването си при свещеника на входа на шатъра за срещане пред Господа. 24 Тогава свещеникът да вземе агнето на приноса за престъпление и лога дървено масло, и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; 25 и да заколи агнето на приноса за престъпление и свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление и да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога. 26 След това, свещеникът да излее от дървеното масло в дланта на лявата си ръка; 27 и от маслото, което има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред Господа; 28 и свещеникът да тури от маслото, което има в дланта си, на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога, на туй място, гдето е кръвта от приноса за престъпление; 29 а останалото от маслото, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, за да извърши умилостивение за него пред Господа. 30 После да принесе едната от гургулиците или от гълъбчетата, каквото би намерил; 31 каквото би намерил: едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне, заедно с хлебния принос; така да направи свещеникът умилостивение за очищаемия пред Господа. 32 Това е законът за онзи, който има рана от проказа, и не му стига ръка ‘да достави всичко’ за очистването си. 33 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: 34 Когато влезете в Ханаанската земя, която Аз ви давам за владение, и туря зараза от проказа в някоя къща в земята, която притежавате, 35 тогава оня, чиято е къщата, нека дойде и заяви на свещеника, като каже: Струва ми се, че има язва в къщата. 36 И свещеникът, преди да влезе да прегледа язвата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко що е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата. 37 Като разгледа заразата, ако язвата се явява по стените на къщата със зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат да са по-дълбоко от ‘повърхността на’ стената, 38 тогава свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена. 39 А на седмия ден свещеникът да се върне и да прегледа; и, ето, ако заразата се е разпростряла по стените на къщата, 40 тогава свещеникът да заповяда да извадят камъните, на които е язвата и да ги хвърлят вън от града на нечисто място; 41 и да накара да остържат къщата навсякъде извътре и да изхвърлят остърганата вар вън от града на нечисто място; 42 и да вземат други камъни, които да вложат вместо ония камъни, и да вземат друга вар и да измажат къщата. 43 Но ако пак дойде язвата и се появи в къщата, след като извадят камъните и остържат къщата и я измажат, 44 тогава свещеникът да влезе и да прегледа: ако се е разпростряла язвата в къщата, това е люта проказа в къщата; тя е нечиста. 45 Нека съборят къщата, камъните й, дърветата й и всичката вар на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място. 46 При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта. 47 А който спи в къщата, нека изпере дрехите си; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си. 48 Но, като влезе свещеникът та прегледа, и, ето, язвата в къщата не се е разпростряла след измазването и, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, защото язвата е изцеляла. 49 А за очистването на къщата нека вземе две птичета, кедрово дърво, червена ‘вълна’ и исоп; 50 и да заколи едното птиче в пръстен съд над текуща вода; 51 да вземе кедровото дърво, исопа, червената ‘вълна’ и живото птиче, и да ги натопи в кръвта на закланото птиче и в текущата вода, и да поръси къщата седем пъти. 52 Така да очисти къщата с кръвта на птичето, с текущата вода, с живото птиче, с кедровото дърво, с исопа и с червената ‘вълна’. 53 А да пусне живото птиче вън от града на полето. Така да направи умилостивение за къщата, и тя ще бъде чиста. 54 Това е законът за всяка рана от проказа и от кел, 55 и за проказа на дреха и на къща, 56 и за оток, за краста и за лъскави петна, 57 за да учи, кога е ‘нещо’ нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.

Левит 15

1 Господ говори още на Моисея и на Аарона, казвайки: 2 Говорете на израилтяните, като им кажете: Ако човек има течение из тялото си, той е нечист поради течението си. 3 Нечистотата му в течението му е тая: или има течение от тялото му, или се е спряло течението в тялото му; това е неговата нечистота. 4 Всяка постелка, на която лежи оня, който има течението, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто. 5 Също и който се допре до постелката му трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта; 6 и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. 7 И който се допре до тялото на онзи, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. 8 Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и да бъде нечист до вечерта. 9 И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто. 10 И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. 11 И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да е умил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта. 12 И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода. 13 А когато се очисти от течението си оня, който има течение, тогава за очистването си да си изброи седем дена и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си в текуща вода и ще бъде чист. 14 И на осмия ден да си вземе две гургулици или две гълъбчета и да дойде пред Господа на входа на шатъра за срещане, та да ги даде на свещеника; 15 и свещеникът да ги принесе, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; така да направи свещеникът умилостивение за него пред Господа поради течението му. 16 Оня човек, от когото излезе съвъкупително семе, да окъпе цялото си тяло във вода и да бъде нечист до вечерта. 17 Всяка дреха и всяка кожа, на която се намира съвъкупително семе, да се изпере с вода и ще бъде нечиста до вечерта. 18 А и жената, с която се е съвъкупил мъж, и тя и той да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта. 19 Оная жена, която има течение, и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта. 20 Всяко нещо, на което е лежала в нечистотата си, ще бъде нечисто; също и всяко нещо, на което е седнала, ще бъде нечисто. 21 И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. 22 И всеки, който се допре до нещо, на което тя е седнала, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. 23 И ако има нещо върху постелката или върху това, на което тя е седнала, и той се допре до това ‘нещо’, ще бъде нечист до вечерта. 24 А ако някой легне с нея, и кръвотечението й дойде на него, ще бъде нечист седем дена; и всяка постелка, на която той би легнал, ще бъде нечиста. 25 Ако някоя жена има кръвотечение за много дни, не във времето на нечистотата си, или ако има течение за по-дълго от ‘обикновеното’ време на нечистотата си, то през всичките дни, когато тече нечистотата й, тя ще бъде както през дните на ‘обикновената’ си нечистота; тя е нечиста. 26 Всяка постелка, на която лежи през цялото време на течението й, ще бъде както постелката, на ‘която лежи в обикновената си’ нечистота; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто, както с нечистотата на ‘обикновената’ й нечистота. 27 Всеки, който се допре до тия неща, ще бъде нечист; нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и да бъде нечист до вечерта. 28 Но ако тя се очисти от течението си, тогава да си изброи седем дена, и след тях ще бъде чиста. 29 А на осмия ден да си вземе две гургулици или две гълъбчета и да ги донесе при свещеника до входа на шатъра за срещане; 30 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; така да направи свещеникът умилостивение за нея пред Господа поради течението на нечистотата й. 31 Така да отлъчите израилтяните от нечистотите им, за да не умрат в нечистотата си, като оскверняват скинията Ми, която е всред тях. 32 Това е законът за онзи, който има течение, и за онзи, от когото излезва съвъкупително семе и се осквернява чрез него, 33 и за оная, която е болна от кръвотечението си, и за човека който има течение, бил той мъж или жена, и за онзи, който легне с оная, която е нечиста.

Левит 16

1 И Господ говори на Моисея, след смъртта на двамата Ааронови синове, когато пристъпиха ‘с чужд огън’ пред Господа и умряха. 2 Господ каза на Моисея: Кажи на брата си Аарона да не влиза на всяко време в светилището, което е отвътре завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облак върху умилостивилището. 3 Ето как да влезе Аарон в светилището: с юнец, в принос за грях и овен за всеизгаряне. 4 Да се облече в осветения ленен хитон, да има ленените гащи на тялото си, да се опаше с ленения пояс и да носи ленената митра на главата си; те са светите облекла; и след като окъпе тялото си във вода, нека се облече с тях. 5 И от обществото на израилтяните да вземе два козела в принос за грях и един овен за всеизгаряне. 6 И Аарон да приведе принесения за грях юнец, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. 7 Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. 8 Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане; 9 и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях; 10 а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане. 11 После Аарон да приведе юнеца на приноса за грях, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си, като заколи принесения за грях юнец, който е за него. 12 След това да вземе кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата; 13 и да тури темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището, което е върху ‘плочите’ на свидетелството, за да не умре. 14 Също да вземе от кръвта на юнеца и с нея да поръси с пръста си умилостивилището откъм изток; а пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си. 15 Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. 16 Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. 17 И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе, след като направи умилостивение за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни. 18 Тогава да излезе към олтара, който е пред Господа, и да направи умилостивение за него, като вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на козела и я тури по роговете на олтара наоколо; 19 и седем пъти да поръси върху него от кръвта с пръста си, и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните, и да го освети. 20 А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел; 21 и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; 22 и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя. 23 Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е влязъл в светилището, и да ги остави там; 24 и, като окъпе тялото си във вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да принесе своето всеизгаряне и всеизгарянето на людете, и така да направи умилостивение за себе си и за людете. 25 А тлъстината на приноса за грях да изгори на олтара. 26 И оня, който откара отпущаемия козел, нека изпере дрехите си и окъпе тялото си във вода и след това да влезе в стана. 27 А юнецът на приноса за грях, и козелът на приноса за грях, чиято кръв се е внесла, за да се извърши умилостивение в светилището, да изнесат вън от стана и да изгорят в огън кожата им, месото им и изверженията им. 28 А оня, който ги изгори, да изпере дрехите си и да окъпе тялото си с вода и, след това, да влезе в стана. 29 Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил между вас; 30 защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа. 31 Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е вечен закон. 32 Оня свещеник, който бъде помазан и посветен да свещенодействува, вместо баща си, ‘той’ да направи умилостивението, като се облече в ленените одежди, светите одежди; 33 и да направи умилостивение за светото светилище, и да направи умилостивение за шатъра за срещане и за олтара, и да направи умилостивение за свещениците и за всичките люде на обществото. 34 Това ще ви бъде за вечен закон, веднъж в годината да правите умилостивение за израилтяните поради всичките им грехове. И ‘Аарон’ направи, според както Господ заповяда на Моисея.

Левит 17

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Говори на Аарона и на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Ето какво заповяда Господ, като рече: 3 Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана, 4 без да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си; 5 с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу. 6 И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу. 7 Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения. 8 Кажи им още: Който човек от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, принесе всеизгаряне или жертва, 9 без да я приведе до входа на шатъра за срещане, за да я принесе Господу, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 10 Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му. 11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, ‘който е в нея’, прави умилостивение. 12 За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв. 13 И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст. 14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби. 15 И всеки човек, който яде мърша или разкъсано от звяр, бил той туземец или пришелец, нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта; а след това ще бъде чист. 16 И ако не ги изпере и не окъпе тялото си, тогава ще носи беззаконието си.

Левит 18

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните като им кажеш: Аз съм Иеова вашият Бог. 3 Да не правите както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления. 4 А Моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог. 5 Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова. 6 Никой да не приближи при някоя своя кръвна роднина, за да открие голотата й. Аз съм Иеова. 7 Голотата на баща си, тоест, голотата на майка си, да не откриеш; тя ти е майка; да не откриеш голотата й. 8 Голотата на бащината си жена да не откриеш; тя е голотата на баща ти. 9 Голотата на сестра си, бащината ти дъщеря, или майчината ти дъщеря, родена у дома или родена вън, - голотата на такива да не откриеш. 10 Голотата на синовата си дъщеря, или на дъщеря на дъщеря ти - тяхната голота да не откриеш; защото тяхната голота е твоя. 11 Голотата на дъщерята на бащината ти жена, родена от баща ти, (сестра ти е), - нейната голота да не откриеш. 12 Голотата на бащината си сестра да не откриеш; тя е близка роднина на баща ти. 13 Голотата на майчината си сестра да не откриеш, защото тя е близка роднина на майка ти. 14 Голотата на бащиния си брат да не откриеш, ‘тоест’, при жена му да се не приближиш; тя ти е стрина. 15 Голотата на снаха си да не откриеш; жена е на сина ти: нейната голота да не откриеш. 16 Голотата на братовата си жена да не откриеш; тя е голотата на брата ти. 17 Голотата на жена и на дъщеря й да не откриеш, нито да вземеш дъщерята на сина й, или дъщеря на дъщеря й, за да откриеш голотата й; те са нейни близки роднини; това е нечестие. 18 И да не вземеш жена заедно със сестра й докато е жива другата, за да откриеш голотата й, та да й стане съперница. 19 При жена, когато е разлъчена, поради нечистотата си, да не приближиш да откриеш голотата й. 20 И с жената на ближния си да се не съвъкупиш та да се оскверниш с нея. 21 Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Иеова. 22 С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота. 23 И с никое животно да се не съвъкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е мърсота. 24 Не се осквернявайте ни с едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас. 25 Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си. 26 Вие, прочее, пазете повеленията Ми и съдбите Ми, и не правете ни една от тия гнусоти, ни туземец, ни заселен между вас пришелец, 27 (защото всички тия гнусоти вършеха човеците, които са били преди вас на тая земя, та се оскверни земята). 28 за да не избълва и вас земята, когато я осквернявате, както избълва населението, което беше преди вас. 29 Защото, всеки който върши коя да е от тия гнусоти, - човеците, които ги вършат, ще се изтребят изсред людете си. 30 И тъй, пазете заръчванията Ми, и не вършете никой от тия гнусни обичаи, които са се вършили преди вас, та да се не оскверните в тях. Аз съм Иеова вашият Бог.

Левит 19

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет. 3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог. 4 Да се не обърнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог. 5 Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети. 6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън. 7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета; 8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си. 9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. 10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог. 11 Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си. 12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ. 13 Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ‘ти’ през нощта до сутринта. 14 Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ. 15 Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си. 16 Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш ‘в покушение’ против кръвта на ближния си. Аз съм Господ. 17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него. 18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ. 19 Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда. 20 Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна. 21 Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - овен в принос за престъпление. 22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил. 23 Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде. 24 А в четвъртата година всичкият му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа. 25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог. 26 Да не ядете ‘месо’ с кръвта ‘му’, нито да си служите с гадания или с предвещания. 27 Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си. 28 Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ. 29 Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие. 30 Съботите Ми да пазите, и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ. 31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог. 32 Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ. 33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло; 34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог. 35 Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило. 36 Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя. 37 Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

Левит 20

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Да речеш на израилтяните: Който от израилтяните, или от заселените в Израиля чужденци, даде от семето си на Молоха, непременно да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни. 3 Също и Аз ще насоча лицето Си против оня човек и ще го изтребя изсред людете му, защото е дал от семето си на Молоха, та е омърсил светилището Ми и е осквернил светото Ми Име. 4 И ако по какъв да е начин людете на земята затворят очите си, за да не видят тоя човек, когато дава от семето си на Молоха, и не го убият, 5 тогава Аз ще насоча лицето Си против тоя човек и против семейството му, и ще изтребя изсред людете им него и всички, които го последват в блудството, за да блудствуват след Молоха. 6 И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му. 7 И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог; 8 и да пазите повеленията Ми и да ги вършите. Аз съм Господ, Който ви освещавам. 9 Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви; баща си или майка си е проклел; кръвта му да бъде върху него. 10 Ако прелюбодействува някой с чужда жена, ‘тоест’, ако прелюбодействува някой с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът и прелюбодейката. 11 Който легне с жената на баща си, бащината голота е открил; непременно и двамата да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. 12 И ако някой легне със снаха си, непременно и двамата да се умъртвят; мърсота са извършили; кръвта им да бъде върху тях. 13 Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. 14 Ако някой вземе жена и майка й, това е беззаконие; с огън да се изгорят и той и те, за да няма беззаконие между вас. 15 Ако някой се съвъкупи с животно, той непременно да се умъртви, и животното да убиете. 16 И ако се приближи жена при какво да е животно, за да се съвъкупи с него, да убиеш и жената и животното; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. 17 Ако някой вземе сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си, и види голотата й, и тя види неговата голота, това е нечестие, да се изтребят пред очите на людете си; голотата на сестра си е открил; ще носи беззаконието си. 18 И който легне с жена, която е в нечистотата си, и открие голотата й, той е открил течението й, и тя е открила течението на кръвта си; за това, да се изтребят и двамата изсред людете си. 19 Голотата на майчината си сестра или на бащината си сестра да не откриеш; защото, ‘който е сторил това’, открил е голотата на близките си роднини; те ще носят беззаконието си. 20 И ако някой легне със стрина си, голотата на стрина си е открил; те ще носят греха си; бездетни ще умрат. 21 И ако някой вземе братовата си жена, това е нечистота; братовата си голота е открил; бездетни ще останат. 22 Пазете, прочее, всичките Ми повеления и всичките Ми съдби та ги извършвайте, за да не ви избълва земята, гдето Аз ви завеждам да живеете в нея. 23 И да не ходите по обичаите на населението, което Аз изпъждам отпред вас; защото те извършиха всички тия ‘гнусоти’, и за това Аз се погнусих от тях. 24 А на вас съм казал: Вие ще наследите земята им, и Аз ще я дам на вас за притежание, земя гдето текат мляко и мед. Аз съм Господ вашият Бог, който ви отделих от племената. 25 За това, правете разлика между чистите животни и нечистите, и между нечистите птици и чистите; и да не осквернявате себе си с животно, или с птица, или с какво да е що пълзи на земята, които Аз ви отделих като нечисти. 26 И бъдете свети на Мене; защото Аз, Иеова съм свет, и ви отделих от племената за да бъдете Мои. 27 Също мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият; кръвта им да бъде върху тях.

Левит 21

1 Господ рече още на Моисея: Говори на свещениците, Аароновите синове, и кажи им: Никой ‘от вас’ да се не оскверни между людете си, заради мъртвец, 2 освен за близък сродник, ‘сиреч’, за майка си, за баща си, за сина си, за дъщеря си, или за брата си; 3 също и за сестра си девица, която е близка нему, и която не е била омъжена, заради нея може да се оскверни. 4 Като началник на людете си да се не оскверни така щото да стане мръсен. 5 Да не оплешат главата си, нито да бръснат краищата на брадата си, нито да правят порязвания по месата си. 6 Свети да бъдат на Бога си, и да не осквернят Името на Бога си; защото те принасят Господните чрез огън приноси, хляба на Бога си; затова, да бъдат свети. 7 Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото ‘свещеникът’ е свет на Бога си. 8 Прочее, да го накараш да бъде свет, защото той принася хляба на твоя Бог; свет да ти бъде; защото Аз Господ, Който ви освещавам, съм свет. 9 И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори. 10 Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича ‘свещените’ одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си, 11 нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си; 12 нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е ‘станало’ на него. Аз съм Господ. 13 И той да вземе за жена девица; 14 вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена. 15 И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам. 16 Господ говори още на Моисея, казвайки: 17 Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си. 18 Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, 19 или човек със строшена нога, или строшена ръка, 20 или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав. 21 Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си. 22 От пресветите и от светите ‘приноси’ нека яде хляба на Бога си; 23 но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам. 24 И тъй, Моисей каза това на Аарона и на синовете му, и на всичките израилтяни.

Левит 22

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Речи на Аарона и на синовете му, кога да се въздържат от светите ‘приноси’, които израилтяните Ми посвещават, за да не омърсяват Моето свето Име. Аз съм Господ. 3 Кажи им, че всеки човек от цялото ви потомство, във всичките ви поколения, който има нечистота на себе си, и пристъпи до светите ‘приноси’, които израилтяните посвещават Господу, тоя човек ще се изтреби от пред Мене. Аз съм Господ. 4 Който от Аароновото потомство е прокажен, или има течение, да не яде от светите неща, догде се очисти. И който се допре до какво да било нещо, което е нечисто от мърша, или до човек, из когото излиза съвъкупително семе, 5 или който се допре до каквото да е животно, от което може да стане нечист, или до човек, от когото може да стане нечист, каквато и да е нечистотата му, 6 оня човек, който се допре до кое да е от такива, ще бъде нечист до вечерта, и да не яде от светите неща догдето не окъпе тялото си във вода. 7 Когато залезе слънцето ще бъде чист, и подир това нека яде от светите неща, защото това му е храната. 8 Мърша или звероразкъсано да не яде, за да се не оскверни от тях. Аз съм Господ. 9 Да пазят, прочее, заръчването Ми, за да не си навлекат грях и умрат поради това, ако са се омърсили. Аз съм Господ, Който ги освещавам. 10 Ни един чужденец да не яде от светите неща: гост на свещеника ако е, или наемник, пак да не яде от светите неща. 11 Но ако някой свещеник купи някого с пари, той може да яде от тях, както и оня, който се е родил у дома му; те могат да ядат от хляба му. 12 Дъщеря на свещеник, ако е омъжена за чужденец, да не яде от приноса за издигане от светите неща. 13 Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. 14 И ако някой от незнание яде нещо свето, тогава да даде на свещеника ‘равното на’ светото нещо и да му притури петата му част. 15 ‘Свещениците’ да се не отнасят със светите неща, които израилтяните принасят Господу, като с просто нещо, 16 за да не навлекат на себе си беззаконието на престъпление, когато ядат техните свети неща; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам. 17 Господ още говори на Моисея, казвайки: 18 Говори на Аарона, на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Всеки човек от Израилевия дом, или от чужденците в Израиля, който принесе принос срещу какви да са обреци, или като какви да са доброволни приноси, които принасят Господу за всеизгаряне, 19 за да ви бъде приет, ‘трябва да принесе’ мъжко, без недостатък, от говедата, от овците, или от козите. 20 Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието. 21 Който, за изпълнение на обрек, или за доброволен принос, принесе от говедата или от овците в примирителна жертва Господу, нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея. 22 ‘Животно’ сляпо, или със строшена или изкълчена част, или което има оток, суха краста, или лишаи, такива да не принасяте Господу, нито да правите от тях жертва Господу чрез огън на олтара. 23 Но юнец или овца с нещо излишно или с недостатък в частите можеш да принесеш за доброволен принос: обаче срещу обрек не ще бъде приет. 24 ‘Животно’ превито, или със смазани или изтръгнати мъди, или скопено да не принасяте Господу, нито да правите така в земята си. 25 Нито от страна на чужденец да принасяте едно от всички тия за храна на вашия Бог, защото разтление има в тях, недостатък има в тях; не ще ви бъдат приети. 26 Господ още говори на Моисея, казвайки: 27 Когато се роди теле, или агне, или яре, тогава нека бъде седем дена с майка си; а от осмия ден нататък ще бъде прието за жертвен чрез огън принос Господу. 28 А крава или овца да не заколите в един ден с малкото й. 29 И когато принесете благодарствена жертва Господу, да я принесете така щото да ви бъде приета. 30 В същия ден да се изяде; да не оставяте нищо от нея до сутринта. Аз съм Господ. 31 И тъй, да пазите заповедите Ми и да ги вършите. Аз съм Господ. 32 И да не осквернявате Моето свето Име; но Аз ще съм осветен между израилтяните. Аз съм Господ, Който ви освещавам, 33 Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда вашият Бог. Аз съм Иеова.

Левит 23

1 Господ още говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните: 3 Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: ‘в нея’ да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу. 4 Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им: 5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна; 6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове. 7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. 8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. 9 Господ говори още на Моисея, казвайки: 10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си; 11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът. 12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок; 13 и хлебния му принос, две десети ‘от ефа’ чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино. 14 А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища. 15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици; 16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу. 17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети ‘от ефа’ чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу. 18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу. 19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва. 20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника. 21 И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения. 22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог. 23 Господ още говори на Моисея, казвайки: 24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание. 25 ‘В него’ да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу. 26 Господ говори още на Моисея, казвайки: 27 Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу. 28 Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог. 29 Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си. 30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му. 31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища. 32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си. 33 Господ говори още на Моисея, казвайки: 34 Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията. 35 На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. 36 Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. 37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден, 38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу. 39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка. 40 И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог. 41 Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате. 42 В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби, 43 за да познаят ‘бъдещите’ ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог. 44 И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

Левит 24

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило. 3 Аарон да го приготвя отвън завесата, ‘която е’ пред‘ плочите на’ свидетелството в шатъра за срещане, ‘за да свети’ от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения. 4 На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги. 5 И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети ‘от ефа’. 6 И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа. 7 И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу. 8 Всеки съботен ден ‘свещеникът’ да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет. 9 И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от ‘жертвите’ принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон. 10 И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана. 11 И синът на израилтянката похули ‘Господното’ Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе). 12 И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, ‘какво да му сторят’. 13 И Господ говори на Моисея, казвайки: 14 Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни. 15 И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си. 16 Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули ‘Господното’ име, да се умъртви. 17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви. 18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот. 19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той: 20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему. 21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви. 22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог. 23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

Левит 25

1 Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки: 2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа. 3 Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; 4 а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; ‘в нея’ да не сееш нивата си и да не режеш лозето си. 5 Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята. 6 ‘Произведеното през’ тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе; 7 на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна. 8 Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години, 9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. 10 И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си. 11 Петдесетата година да ви бъде юбилейна ‘година’; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе. 12 Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него. 13 В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си. 14 И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други; 15 но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава. 16 Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията. 17 Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог. 18 И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята. 19 Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея. 20 И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си? 21 Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години. 22 А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси. 23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. 24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. 25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. 26 Но ако човекът няма‘ сродник’ да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, 27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. 28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си. 29 Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи. 30 Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава. 31 Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей. 32 Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават. 33 И ако някой купи ‘къща’ от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните. 34 А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание. 35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, ‘като’ на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. 36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. 37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба. 38 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог. 39 Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа. 40 Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година; 41 тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне. 42 Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби; 43 да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог. 44 А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини. 45 Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание. 46 И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко. 47 Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, 48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; 49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. 50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник. 51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен. 52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си. 53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе. 54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него, 55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

Левит 26

1 Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог. 2 Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ. 3 Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите, 4 тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си. 5 Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си. 6 Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви. 7 Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож. 8 Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож. 9 Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас. 10 Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за ‘да наместите’ новите. 11 Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми ‘не’ ще се погнуси от вас. 12 Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде. 13 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени. 14 Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди, 15 и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми, 16 тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ‘ви’ и ще стопят душата ‘ви;’ и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат. 17 Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони. 18 И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви. 19 Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед. 20 Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си. 21 И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви. 22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят. 23 И ако от това не се поправите ‘и не се обърнете’ към Мене, но ходите противно на Мене, 24 тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви. 25 И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля. 26 И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате. 27 Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене, 28 то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви. 29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете. 30 И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас. 31 Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви ‘приноси’. 32 Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея. 33 А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня. 34 Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си. 35 През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в ‘дължимите’ от вас съботи, когато вие живеехте в нея. 36 И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони. 37 Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не ‘ги’ гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си. 38 Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде. 39 Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях. 40 Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене, 41 и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си, 42 тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята. 43 И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми. 44 Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог; 45 но заради тях ще си спомня завета, ‘който направих’ с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова. 46 Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

Левит 27

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа. 3 Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището. 4 И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли. 5 Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли. 6 Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли. 7 И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско. 8 Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени ‘изново;’ нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека. 9 Ако ‘обрекът’ е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето. 10 Да го не промени, нито да замени добро ‘животно’ с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети. 11 Но ако ‘обрекът’ е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника; 12 и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде. 13 Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част. 14 Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане. 15 Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова. 16 Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според ‘семето, което може’ да се засее в нея; един кор ечемичено семе ‘да се цени’ за петдесет сребърни сикли. 17 Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане. 18 Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и ‘според това’ да се спадне от оценката ти. 19 Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова. 20 Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече; 21 а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника. 22 И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, ‘обаче’, не е част от нивата съставляваща притежанието му, 23 свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу. 24 В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание. 25 И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери. 26 Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е. 27 И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка. 28 Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу. 29 Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви. 30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. 31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част ‘на цената му’. 32 И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава ‘при преброяване’ под жезъла, да бъде свет на Господа. 33 Да не издирва ‘посветителят’ добро ли е ‘животното’ или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; ‘животното’ да се не откупува. 34 Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

Числа 1

1 И Господ, говорейки на Моисея в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година откак излязоха из Египетската земя, каза: 2 Пребройте цялото общество израилтяни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всички от мъжки пол един по един. 3 Всички в Израиля от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте ги според установените им войнства. 4 И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, ‘от които’ всеки да бъде глава на бащиния си дом. 5 И ето имената на мъжете, които ще стоят заедно с вас: от Рувима, Елисур, Седиуровият син; 6 от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син; 7 от Юда, Наасон, Аминадавовият син; 8 от Исахара, Натанаил, Суаровият син; 9 от Завулона, Елиав, Хелоновият син; 10 от Иосифовите потомци: от Ефрема, Елисама, Амиудовият син, а от Манасия, Гамалиил, Федасуровият син; 11 от Вениамина, Авидан, Гедеониевият син; 12 от Дана, Ахиезер, Амисадаевият син; 13 от Асира, Фагеил, Охрановият син; 14 от Гада, Елиасаф, Деуиловият син; 15 от Нефталима, Ахирей, Енановият син. 16 Тия бяха избраните от обществото, началници на бащините си племена, глави на Израилевите хиляди. 17 И тъй, Моисей и Аарон, като взеха тия мъже, които са били споменати по име, 18 свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един по семействата си, по бащините си домове, според числото на имената ‘на мъжете’ от двадесет години и нагоре. 19 Както заповяда Господ на Моисея, така той ги изброи в Синайската пустиня. 20 Потомците на Рувима, първородния на Израиля, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 21 преброени от Рувимовото племе, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души. 22 От симеонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, които се преброиха по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които, можеха да излизат на бой, 23 преброени от Симеоновото племе, бяха петдесет и девет хиляди и триста души. 24 От гадците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 25 преброени от Гадовото племе, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души. 26 От юдейците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 27 преброени от Юдовото племе, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души. 28 От исахарците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 29 преброени от Исахаровото племе, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души. 30 От завулонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 31 преброени от Завулоновото племе, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души. 32 От Иосифовите потомци: ‘сиреч’, от ефремците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 33 преброени от Ефремовото племе, бяха четиридесет хиляди и петстотин души; 34 а от манасийците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 35 преброени от Манасиевото племе, бяха тридесет и две хиляди и двеста души. 36 От вениаминците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 37 преброени от Вениаминовото племе, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души. 38 От данците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 39 преброени от Дановото племе, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души. 40 От асирците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 41 преброени от Асировото племе, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души. 42 От Нефталимците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, 43 преброени от Нефталимовото племе, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. 44 Тия са изброените, които преброиха Моисей, Аарон и дванадесетте мъже Израилеви първенци, всеки един за бащиния си дом. 45 И тъй, всичките преброени от израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой, 46 всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. 47 А левитите не бяха преброени помежду им по бащиното им племе. 48 Защото Господ, говорейки на Моисея, беше рекъл: 49 Само Левиевото племе да не преброиш, нито да вземеш числото им между израилтяните; 50 но да поставиш левитите за настоятели на скинията, ‘за плочите’ на свидетелството, и на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи; те да носят скинията и всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията. 51 И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снемат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а чужденец, който би се приближил до нея, да се умъртви. 52 И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според устроените си войнства. 53 А левитите да поставят шатрите си около скинията ‘за плочите’ на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилтяните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството. 54 И израилтяните сториха така; напълно както Господ заповяда на Моисея, така направиха.

Числа 2

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 2 Израилтяните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом; срещу шатъра за срещане да поставят шатрите си изоколо. 3 Тия, които поставят шатрите си от предната страна, към изток, да бъдат от знамето на Юдовия стан, според устроените си войнства; и началник на юдейците да бъде Наасон, Аминадавовият син. 4 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души). 5 До него да поставят шатрите си Исахаровото племе; и началник на исахарците да бъде Натанаил, Суаровият син; 6 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души); 7 и Завулоновото племе; и началник на завулонците да бъде Елиав, Хелоновият син; 8 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души. 9 Всичките преброени в Юдовия стан бяха сто и осемдесет и шест хиляди и четиристотин души, според устроените им войнства). Те да се дигат първи. 10 Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според устроените им войнства; и началник на рувимците да бъде Елисур, Седиуровият син. 11 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души). 12 До него да поставят шатрите си Симеоновото племе; и началник на симеонците да бъде Селумиил, Сурисадаевият син; 13 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и девет хиляди и триста души) 14 и Гадовото племе; и началник на гадците да бъде Елисаф, Деуиловият син; 15 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души. 16 Всичките преброени в Рувимовия стан бяха сто и петдесет и една хиляда четиристотин и петдесет души, според устроените им войнства). Те да се вдигат втори. 17 После да се дига шатъра за срещане, със стана на левитите всред становете; както са поставили шатрите си, така и да се дигат, всеки на реда си при знамето си. 18 Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан, според устроените им войнства; и началник на ефремците да бъде Елисама, Амиудовият син. 19 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет хиляди и петстотин души). 20 До него да бъде Манасиевото племе; и началник на манасийците да бъде Гамалиил, Федасуровият син; 21 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и две хиляди и двеста души); 22 и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син; 23 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души. 24 Всичките преброени в Ефремовия стан бяха сто и осем хиляди и сто души, според устроените си войнства). Те да се дигат трети. 25 Към север да бъде знамето на Дановия стан, според устроените им войнства; и началник на данците да бъде Ахиезер, Амисадаевият син. 26 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души). 27 До него да поставят шатрите си Асировото племе; и началник на асирците да бъде Фагеил, Охрановият син; 28 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души); 29 и Нефталимовото племе; и началник на нефталимците да бъде Ахирей, Енановият син; 30 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. 31 Всичките преброени в Дановия стан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин души). Те да се дигат последни при знамената си. 32 Тия са преброените от израилтяните по бащините им домове; всички, които бяха преброени в становете по устроените им войнства, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. 33 А левитите не бяха преброени между израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. 34 И тъй, израилтяните правеха напълно това що Господ заповяда на Моисея; така поставяха шатрите си при знамената си, така се и дигаха, всеки според семействата си, по бащините си домове.

Числа 3

1 А ето поколенията на Аарона и Моисея във времето, когато Господ говори на Моисея на Синайската планина. 2 Ето и имената на Аароновите синове: Надав, първородният му, Авиуд, Елеазар и Итамар. 3 Тия са имената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които Моисей посвети, за да свещенодействуват. 4 А Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принасяха чужд огън пред Господа в Синайската пустиня; и нямаха чада; а Елеазар и Итамар свещенодействуваха в присъствието на баща си Аарона. 5 И Господ говори на Моисея, казвайки: 6 Приведи Левиевото племе и представи ги пред свещеника Аарона, за да му слугуват. 7 Нека пазят заръчаното от него и заръчаното от цялото общество пред шатъра за срещане, за да вършат служенето около скинията. 8 И нека пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане, и заръчаното от израилтяните, за да вършат служенето около скинията. 9 И да дадеш левитите на Аарона и на синовете му: те са дадени всецяло нему от страна на израилтяните. 10 А Аарона и синовете му да поставиш да вършат свещеническите си служби; а чужденецът, който би се приближил, да се умъртви. 11 Господ още говори на Моисея, казвайки: 12 Ето, Аз взех левитите измежду израилтяните, вместо всичките първородни от израилтяните, които отварят утроба; левитите ще бъдат Мои. 13 Защото всяко първородно е Мое; в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израиля, и човек и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Иеова. 14 И Господ говори на Моисея в Синайската пустиня, казвайки: 15 Преброй левийците според бащините им домове, по семействата им; да преброиш всичките мъжки от един месец и нагоре. 16 И тъй, Моисей ги преброи според Господното слово, както му беше заповядано. 17 А синовете на Леви, по имената си, бяха тия: Гирсон, Каат и Мерарий. 18 И ето имената на гирсонците по семействата им: Ливний и Семей; 19 и каатците по семействата им: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; 20 и мерарийците по семействата им: Маалий и Мусий. Тия са семействата на левийците, според бащините им домове. 21 От Гирсона ‘произлезе’ семейството Ливниево и семейството Семеево; тия са семействата на гирсонците. 22 Преброените от тях по числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, които се преброиха от тях, бяха седем хиляди и петстотин души. 23 Семействата на гирсонците да поставят шатрите си зад скинията към запад. 24 И началник на бащиния дом на гирсонците да бъде Елиасаф, Лаиловият син. 25 А под грижата на гирсонците в шатъра за срещане да бъдат скинията, шатърът, покривът му, закривката за входа на шатъра за срещане, 26 дворните завеси, закривката за входа на двора, който е около скинията и олтарът и въжата му за цялата му служба. 27 От Каата ‘произлезе’ семейството на Амрамовците, и семейството на Исааровците, и семейството на Хевроновците, и семейството на Озииловците; тия са семействата на Каатовците. 28 Според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, имаше осем хиляди и шестстотин души, които пазеха поръчаното за светилището. 29 Семейството на Каатовците да поставят шатрите си откъм южната страна на скинията. 30 И началник на бащиния дом от семействата на Каатовците да бъде Елисафан, Озииловият син. 31 А под тяхната грижа да бъдат ковчегът, трапезата, светилникът, олтарите, принадлежностите на светилището, с които служат, закривката и всичко, което принадлежи на службата му. 32 И Елеазар, син на свещеника Аарона, да бъде началник над левитските началници и да надзирава ония, които пазят заръчаното за светилището. 33 От Мерария ‘произлезе’ семейството на Маалиевците и семейството на Мусиевците; тия са Мерариевите семейства. 34 Които от тях се преброиха, според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души. 35 И началник на бащиния дом от семействата на Мерариевците да бъде Суриил, Авихаиловият син. Те да поставят шатрите си откъм северната страна на скинията. 36 И под грижата, назначена на мерарийците, да бъдат дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й, всичките й прибори, всичко, което принадлежи на службата й, 37 стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им и въжата им. 38 Тия, които ще поставят шатрите си пред лицето на скинията към изток, пред шатъра за срещане към изгрев слънце, да бъдат Моисей и Аарон и синовете му, които да имат грижа за светилището, сиреч, грижа за израилтяните; и чужденец, който би се приближил, да се умъртви. 39 Всичките преброени от левитите, които Моисей и Аарон преброиха по семействата им, по Господната заповед, всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди души. 40 И Господ рече на Моисея: Преброй всичките мъжки първородни от израилтяните от един месец и нагоре и вземи числото на имената им. 41 И да вземеш левитите за Мене, (Аз съм Господ) вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите вместо всичките първородни между добитъка на израилтяните. 42 И тъй, Моисей преброи всичките първородни между израилтяните, според както Господ му заповяда; 43 и всичките мъжки първородни като се изброиха по име от един месец и нагоре, според преброяването им, бяха двадесет и две хиляди двеста и седемдесет и три души. 44 Господ говори още на Моисея, казвайки: 45 Вземи левитите, вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите, вместо техния добитък; и левитите ще бъдат Мои. Аз съм Господ. 46 А за откупване на двестате седемдесет и три души, с които първородните между израилтяните са повече от левитите, 47 да вземеш по пет сикли на глава; според сикъла на светилището да ги вземеш (един сикъл е равен на двадесет гери); 48 и парите на откупа от ония, които са повече, да дадеш на Аарона и на синовете му. 49 И така, Моисей взе парите на откупа от ония, които бяха повече от изкупените ‘чрез размяна’ с левитите; 50 от първородните на израилтяните взе парите, хиляда триста и шестдесет и пет ‘сикли’ според сикъла на светилището. 51 И Моисей даде парите от откупа на Аарона и на синовете му, според Господното слово, както Господ заповяда на Моисея.

Числа 4

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 2 Измежду левийците преброй каатците по семействата им, по бащините им домове, 3 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отреда да вършат работа в шатъра за срещане. 4 Ето, службата на каатците в шатъра за срещане ‘ще бъде около’ пресветите неща: 5 когато се дига станът, Аарон и синовете му ще пристъпват и ще снемат закривалната завеса, ще закрият с нея ковчега ‘за плочите’ на свидетелството, 6 и ще турят на него покрив от язовски кожи, а отгоре ще разпрострат плат цял от синьо и ще проврат върлините му. 7 Върху трапезата на присътствените хлябове ще разпрострат син плат, на който ще турят блюдата, темянниците, тасовете и поливалките за поливането; и постоянните хлябове ще бъдат на нея; 8 и върху тях ще разпрострат червен плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините й. 9 После ще вземат син плат и ще покрият светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и маслениците му, с които си служат около него; 10 и ще турят него и всичките му прибори вътре в покрив от язовски кожи и ще го окачат на лост. 11 А върху златния олтар ще разпрострат син плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините му. 12 Ще вземат и всичките му служебни прибори, с които служат в светото място, и ще ги турят в син плат, ще ги покрият с покрив от язовски кожи и ще ги окачат на лост. 13 Тогава, като очистят пепелта от олтара, ще разпрострат на него морав плат, 14 и ще положат на него всичките му прибори, с които си служат около него, - въглениците, вилиците, лопатите и легените, всичките прибори на олтара, - и ще разпрострат върху него покрив от язовски кожи и ще проврат върлините му. 15 И като свършат Аарон и синовете му с покриването на светите вещи и всичките свети прибори, когато трябва да се дига станът, тогава да пристъпват каатците; за да ги носят: но да се не докосват до светите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците. 16 И Елеазар, син на свещеника Аарона, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния темян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване, - надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея, - над светилището и принадлежностите му. 17 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: 18 Да не изтребите измежду левитите племето на семействата на Каатовците; 19 но, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресветите неща, правете им така: Аарон и синовете му да влизат и да ги поставят всекиго на службата му и на товара му; 20 но те да не влизат да видят светите неща ни за минутка, за да не умрат. 21 Господ говори на Моисея, казвайки: 22 Така също преброй гирсонците по бащините им домове, по семействата им; 23 от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. 24 Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им ‘на товари’: 25 ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане, 26 и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват. 27 Всичкото служене на Гирсоновците, относно всичкото им ‘носене на’ товари и всичкото им слугуване, ще бъде според повелението на Аарона и на синовете му; и вие ще им определяте всяко нещо, което те са длъжни да носят. 28 Това е службата на семействата на Гирсоновците в шатъра за срещане; и заръчаното на тях ще бъде под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. 29 Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бащините им домове; 30 от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. 31 И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й 32 и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят. 33 Това е службата на семействата на мерарийците във всичкото им слугуване в шатъра за срещане, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. 34 И тъй, Моисей и Аарон и първенците на обществото преброиха Каатовците по семействата им и по бащините им домове, 35 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане; 36 и преброените от тях по семействата им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души. 37 Тия са преброените от семействата на Каатовците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея. 38 А преброените от гирсонците по семействата си и по бащините си домове, 39 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане, 40 преброените от тях по семействата им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестстотин и тридесет души. 41 Тия са преброените от семействата на гирсонците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха по Господното повеление. 42 А преброените от семейството на мерарийците по семействата им, по бащините им домове, 43 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда да слугуват в шатъра за срещане, 44 преброените от тях по семействата им бяха три хиляди и двеста души. 45 Тия са преброените от семействата на мерарийците, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея. 46 Всички, които бяха преброени от левитите, които Моисей и Аарон и Израилевите първенци преброиха, по семействата им и по бащините им домове, 47 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в шатъра за срещане да слугуват и да носят товари, 48 ония от тях, които бяха преброени, бяха осем хиляди петстотин и осемдесет души. 49 Преброиха се, според както Господ заповяда чрез Моисея, всеки според службата си и според товара си. Така се преброиха от него, според както Господ заповяда на Моисея.

Числа 5

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец. 3 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам. 4 И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните. 5 Господ говори още на Моисея, казвайки: 6 Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен, 7 тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил. 8 Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него. 9 Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов. 10 Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово. 11 Господ говори още на Моисея, казвайки: 12 Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него, 13 като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната ‘в делото’, 14 и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена, 15 тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие. 16 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа. 17 После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата. 18 И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия. 19 И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под ‘закона на’ мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия; 20 но ако си прегрешила, като си под ‘закона на’ мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти, 21 (тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; 22 и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин. 23 После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; 24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, ‘да стане’ горчива. 25 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара; 26 и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата. 27 А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея ‘ще стане’ горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. 28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува, 29 Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под ‘закона на’ мъжа си, се оскверни, 30 или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон. 31 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

Числа 6

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу, 3 тогава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде. 4 През всичкото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата. 5 През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му. 6 През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец; 7 да се не оскверни, заради баща си или майка си, брата си или сестра си, когато умрат; понеже назирейският обрек на Бога му е на главата му. 8 През всичкото време на назирейството си той е свет Господу. 9 И ако някой умре ненадейно при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава, в деня на очищението си, той да обръсне главата си; на седмия ден да я обръсне. 10 А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане; 11 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца, и в същия ден да освети главата му. 12 След това ‘изново’ да посвети Господу дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в принос за престъпление; а по-предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му. 13 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се приведе при входа на шатъра за срещане; 14 и той да принесе в принос за себе си Господу едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос, 15 кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло и хлебния им принос с възлиянията им. 16 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му; 17 и да принесе овена за примирителна жертва Господу, с коша на безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му. 18 И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на посветената си глава и да ги тури на огъня, който е под примирителната жертва. 19 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора и да ги тури на ръцете на назирея след като обръсне той ‘главата на’ назирейството си; 20 и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос, е свето на свещеника; и след това назиреят може да пие вино. 21 Това е законът за назирея, който е направил обрек и за приноса му Господу поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка; съгласно с обрека, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си. 22 Господ говори още на Моисея, казвайки: 23 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите: 24 Господ да те благослови и да те опази! 25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! 26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир! 27 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

Числа 7

1 И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и освети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети, 2 тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос; 3 и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията. 4 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 5 Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му. 6 И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на левитите; 7 двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им; 8 и четирите коли и осемте вола даде на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. 9 А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена. 10 И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара. 11 И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден. 12 И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе; 13 и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос; 14 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 15 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 16 един козел в принос за грях; 17 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син. 18 На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото ‘племе’; 19 и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; 20 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 21 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 22 един козел в принос за грях; 23 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син. 24 На третия ден ‘принесе’ първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син. 25 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли’; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; 26 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 27 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 28 един козел в принос за грях; 29 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син. 30 На четвъртия ден ‘принесе’ Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците. 31 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; 32 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 33 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 34 един козел в принос за грях; 35 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син. 36 На петия ден ‘принесе’ първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син. 37 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос 38 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 39 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 40 един козел в принос за грях; 41 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син. 42 На шестия ден ‘принесе’ първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син. 43 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 44 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 45 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 46 един козел в принос за грях; 47 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син. 48 На седмия ден ‘принесе’ първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син. 49 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли’; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 50 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 51 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 52 един козел в принос за грях; 53 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син. 54 На осмия ден ‘принесе’ първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син. 55 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 56 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 57 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 58 един козел в принос за грях; 59 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син. 60 На деветия ден ‘принесе’ първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син. 61 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; 62 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 63 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 64 един козел в принос за грях; 65 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син. 66 На десетия ден ‘принесе’ първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син. 67 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 68 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 69 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 70 един козел в принос за грях; 71 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син. 72 На единадесетия ден ‘принесе’ първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син. 73 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 74 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 75 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 76 един козел в принос за грях; 77 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеила, Охрановият син. 78 На дванадесетия ден ‘принесе’ първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син. 79 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет ‘сикли;’ един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; 80 един златен темянник от десет ‘сикли’, пълен с темян; 81 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; 82 един козел в принос за грях; 83 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син. 84 Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника; 85 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет ‘сикли’, и всеки леген седемдесет ‘сикли’; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин ‘сикли’, според сикъла на светилището; 86 дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет ‘сикли’, според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет ‘сикли’); 87 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях; 88 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан. 89 И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с ‘Бога’, тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега ‘за плочите’ на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

Числа 8

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника. 3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника ‘така щото да светят’ на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея. 4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника. 5 Господ говори още на Моисея, казвайки: 6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти. 7 И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят. 8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях. 9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни; 10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите; 11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба. 12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите. 13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу. 14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои. 15 А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос. 16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си. 17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си. 18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните. 19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището. 20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните. 21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти. 22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха. 23 Господ говори още на Моисея, казвайки: 24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане; 25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече, 26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

Числа 9

1 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки: 2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време. 3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите. 4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата. 5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия ‘месец’ привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните. 6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона, 7 и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му? 8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас. 9 И Господ говори на Моисея, казвайки: 10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу; 11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви; 12 да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата. 13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си. 14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца. 15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра ‘за плочите’ на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление. 16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление. 17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан. 18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана. 19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха; 20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха. 21 И понякога облакът стоеше ‘само’ от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха; 22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха. 23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

Числа 10

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете. 3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане. 4 Ако засвирят само с едната ‘тръба’, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници. 5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток; 6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат. 7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога. 8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. 9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. 10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог. 11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията ‘за плочите’ на свидетелството. 12 И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според ‘реда на’ пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня. 13 Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея. 14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син. 15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син. 16 А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син. 17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията. 18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син. 19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син. 20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син. 21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше. 22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син. 23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син. 24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син. 25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син. 26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син. 27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син. 28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха. 29 В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля. 30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си. 31 А ‘Моисей’ каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас. 32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе. 33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка. 34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана. 35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят. 36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

Числа 11

1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше ‘неколцина’ в края на стана. 2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана. 3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа гореше между тях. 4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем? 5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук; 6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна. 7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. 8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло. 9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна). 10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея. 11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде? 12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им? 13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. 14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене. 15 Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си. 16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе. 17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. 18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете. 19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена, 20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет? 21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец. 22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни? 23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не. 24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра. 25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. 26 Обаче двама ‘от’ мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. 27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана. 28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им. 29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях! 30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини. 31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те ‘летяха’ до два лакътя над повърхността на земята. 32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. 33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва. 34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите люде. 35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

Числа 12

1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха: 2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. 3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. 4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата. 5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха. 6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. 7 Но слугата Ми Моисей не е така ‘поставен’, той, който е верен в целия Ми дом; 8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея? 9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. 10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, ‘бяла’ като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена. 11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме. 12 Да не бъде тя като мъртво ‘дете’, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си. 13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я. 14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере. 15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам. 16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

Числа 13

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях. 3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните. 4 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син; 5 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син; 6 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син; 7 от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син; 8 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син; 9 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син; 10 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син; 11 от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син; 12 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син; 13 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син; 14 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син; 15 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син; 16 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус. 17 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата, 18 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много; 19 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени; 20 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде. 21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат. 22 После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). 23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; ‘взеха’ и нарове и смокини. 24 Онова място се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. 25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. 26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята. 27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й. 28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. 29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан. 30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем. 31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас. 32 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. 33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и ‘пред тях’ нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

Числа 14

1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ. 2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели! 3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? 4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. 5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни. 6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си, 7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. 8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед. 9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях. 10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни. 11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? 12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. 13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; 14 и ще кажат това на жителите на тая земя, ‘които’ са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. 15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: 16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята. 17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки: 18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява ‘виновния’, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род. 19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука. 20 И рече Господ: Прощавам ‘им’, според както си казал; 21 но наистина ‘заклевам се’ в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава. 22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. 24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва. 25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море. 26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: 27 До кога ‘ще търпя’ това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. 28 Кажи им: ‘Заклевам’ се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; 29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене, 30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син. 31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. 32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. 33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. 34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете ‘какво значи’ Аз да съм неблагоразположен. 35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат. 36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята, 37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа. 38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята. 39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво. 40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ‘ни’ е обещал; защото съгрешихме. 41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее? 42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви. 43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас. 44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана. 45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

Числа 15

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея, 3 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците, 4 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло. 5 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние, 6 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло; 7 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу. 8 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу, 9 тогава с ‘жертвата’ от говедата да принесеш за хлебен принос три десети ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло; 10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу. 11 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре. 12 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им. 13 Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу. 14 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той. 15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец ‘между вас’, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа. 16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас. 17 Господ говори още на Моисея, казвайки: 18 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам, 19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос; 20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно. 21 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения. 22 И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея, 23 то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения, 24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях. 25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка; 26 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание. 27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях. 28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости. 29 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание. 30 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си. 31 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него. 32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. 33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество. 34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него. 35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана. 36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея. 37 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 38 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища. 39 И това да ви бъде за ресни, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите ‘неща’ по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате; 40 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог. 41 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

Числа 16

1 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци, 2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже. 3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество? 4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си, 5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него. 6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, 7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци! 8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци: 9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? 10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството? 11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него? 12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. 13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? 14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем. 15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. 16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон; 17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница. 18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона, 19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество. 20 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг. 22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? 23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона. 25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини. 26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове. 27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца. 28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ‘ги правя’ от себе си: 29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; 30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. 31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. 32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. 33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. 34 А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. 35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна. 36 След това Господ говори на Моисея, казвайки: 37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са 38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните. 39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара, 40 да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. ‘Това стори Елеазар’, както Господ му рече чрез Моисея. 41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде. 42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви. 43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. 44 И Господ говори на Моисея, казвайки: 45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си. 46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна. 47 Аарон, прочее, взе ‘кадилницата си’, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете. 48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана. 49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа. 50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

Числа 17

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му. 3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове. 4 Положи ги в шатъра за срещане пред ‘плочите на’ свидетелството, гдето Аз се срещам с вас. 5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас. 6 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им. 7 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра ‘за плочите’ на свидетелството. 8 И на следния ден Моисей влезе в шатъра ‘за плочите’ на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми. 9 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си. 10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред ‘плочите на’ свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат. 11 И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи. 12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени; 13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

Числа 18

1 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си. 2 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра ‘за плочите’ на свидетелството. 3 И ‘левитите’ ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие. 4 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас. 5 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните. 6 И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане. 7 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и ‘около тях’ да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви. 8 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ‘ваше’ вечно право поради това, че сте били помазани. 9 От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти. 10 На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат. 11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ‘ваше’ вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде. 12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам. 13 Първите плодове от всичките ‘произведения’ на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде. 14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое. 15 Всяко първородно от всякакъв вид, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп. 16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери. 17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу. 18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро. 19 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ‘ваше’ вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе. 20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните. 21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане. 22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат. 23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните. 24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните. 25 И Господ говори на Моисея, казвайки: 26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу. 27 И ‘тия’ ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина. 28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу. 29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях. 30 За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, ‘останалото’ ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина. 31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане. 32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

Числа 19

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем; 3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него. 4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане. 5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят. 6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена ‘прежда’, и да ги хвърли всред горящата юница. 7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта. 8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта. 9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и ‘пепелта’ да се пази за обществото израилтяни, за ‘да се направи с нея’ вода за очищение от грях. 10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях. 11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. 12 С тая ‘вода’ той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист. 13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него. 14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена; 15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист. 16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. 17 А за ‘очистване на’ нечистия нека вземат в съд от пепелта на ‘юницата’ изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода. 18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб. 19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист. 20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е. 21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта; 22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре ‘до това нещо’, да бъде нечист до вечерта.

Числа 20

1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана. 2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона. 3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! 4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене? 6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви. 7 И Господ говори на Моисея, казвайки: 8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им. 9 И тъй, Моисей взе жезъла, ‘който беше’ пред Господа, според както Той му заповяда; 10 и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара? 11 Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха. 12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам. 13 Това е водата на Мерива, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях. 14 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар ‘да му кажат’: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха, 15 как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и ‘как’ египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни, 16 и ‘как’, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели. 17 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели. 18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през ‘земята’ ми, да не би да изляза с нож против тебе. 19 А израилтяните ‘пак’ му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго. 20 А той ‘пак’ отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка. 21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него. 22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор. 23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки: 24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива. 25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор; 26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере ‘при людете си’ и ще умре там. 27 И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество. 28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината. 29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

Числа 21

1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници. 2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. 3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха ‘и разориха’ градовете им. И мястото се нарече Хорма. 4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя. 5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб. 6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля. 7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете. 8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив. 9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив. 10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот. 11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето. 12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред. 13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък ‘реката’ Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците. 14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон, 15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав. 16 А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода. 17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него; 18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез ‘заповед на’ законодателя; с жезлите си. А от пустинята ‘отидоха’ в Матана, 19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот, 20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон. 21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: 22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели. 23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля. 24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка. 25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села. 26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон. 27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов; 28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар. 30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която ‘се простира’ до Медева. 31 Така Израил се засели в земята на аморейците. 32 После Моисей изпрати ‘човеци’ да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях. 33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи. 34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. 35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

Числа 22

1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон. 2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците. 3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните. 4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците, 5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката ‘Евфрат’, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене; 6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет. 7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи. 8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама. 9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе? 10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене ‘да кажат:’ 11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя. 12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени. 13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас. 14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас. 15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония. 16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене; 17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде. 18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече. 19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ. 20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш. 21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци. 22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя ‘пред Валаама’, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него). 23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. 24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, ‘дето имаше’ преграда отсам и преграда оттам ‘край пътя’. 25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак. 26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво. 27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си. 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти? 29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал. 30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. 31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си. 32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна. 35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци. 36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град ‘разположен там’, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата. 37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит? 38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря. 39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот. 40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати ‘от тях’ и на Валаама и на първенците, които бяха с него, 41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете ‘до’ крайната им част.

Числа 23

1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена. 2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник. 3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина. 4 И Бог срещна Валаама; а ‘Валаам’ му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник. 5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая ‘дума’ говори. 6 Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци. 7 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, ‘и каза ми: ’ Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля. 8 Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля? 9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, ‘които’ ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите. 10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните! 11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил! 12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми? 13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там. 14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник. 15 Тогава ‘Валаам’ рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна ‘Господа’ там. 16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая ‘дума’ говори. 17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ? 18 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров! 19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие? 20 Ето, аз получих ‘заповед’ да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя. 21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях. 22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол. 23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог! 24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите. 25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш. 26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя? 27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа ‘още’ на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там. 28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон. 29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена. 30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

Числа 24

1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята. 2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него. 3 И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза; 4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна ‘в изстъпление’, но очите му бяха отворени: 5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю! 6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите. 7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ‘ще се простира’ в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи. 8 Бог го изведе из Египет; Има сила, както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си. 9 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина! 10 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изпляска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш. 11 Сега, прочее, бягай на мястото си; рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит. 12 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах: 13 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа? 14 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в послешните дни. 15 И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи, каза: 16 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния Който видя видението от Всесилния, Който падна ‘в изстъпление’, но очите му бяха отворени: 17 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови потомци. 18 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно. 19 Един ‘произлязъл’ от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града. 20 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби. 21 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата, 22 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур. 23 Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това? 24 Но кораби ‘ще дойдат’ от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и ‘дошлите’ съвсем ще се изтребят. 25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

Числа 25

1 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките; 2 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им. 3 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля. 4 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв. 5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки ‘подчинените’ си човеци, които се привързаха за Ваалфегора. 6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане. 7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си, 8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните. 9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души. 10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си. 12 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир; 13 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните. 14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците. 15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам. 16 След това Господ говори на Моисея, казвайки: 17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги; 18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата ‘наложена’ поради Фегора.

Числа 26

1 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки: 2 Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой. 3 За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на ‘людете’ на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки: 4 ‘Пребройте людете’ от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя. 5 Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците; 6 от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците. 7 Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души. 8 Синовете на Фалу бяха Елиав; 9 и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа; 10 и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината ‘му’, когато огънят пояде двеста и петдесетте човеци, и те станаха за знамение; 11 а синовете на Корея не умряха. 12 Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците; 13 от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците. 14 Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души. 15 Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците; 16 от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците; 17 от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците. 18 Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души. 19 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. 20 А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците. 21 И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Есроновците; от Амула, семейството на Амуловците. 22 Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души. 23 Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците; 24 от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците. 25 Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души. 26 Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците. 27 Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души. 28 Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем. 29 Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците. 30 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците; 31 от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците; 32 от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците. 33 А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. 34 Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души. 35 А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците. 36 Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците. 37 Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си. 38 Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците; 39 от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците. 40 А Веловите синове бяха Аред и Нееман; ‘от Ареда’, семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците. 41 Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души. 42 Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си. 43 Преброените от всичките семейства на Суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души. 44 Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците. 45 От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците. 46 А името на Асировата дъщеря беше Сара. 47 Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. 48 Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците; 49 от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците. 50 Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души. 51 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души. 52 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 53 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им. 54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него. 55 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена. 56 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината. 57 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците. 58 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама. 59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам. 60 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. 61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа. 62 А преброените от ‘левийците’ бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните. 63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. 64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня; 65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

Числа 27

1 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а ‘Ефер’ син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. 2 Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха: 3 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове. 4 Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни. 5 И Моисей представи делото им пред Господа. 6 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 7 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им. 8 И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му. 9 И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му. 10 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя. 11 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. 12 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните; 13 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон; 14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин). 15 А Моисей говори на Господа, казвайки: 16 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек, 17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир. 18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си; 19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. 20 И възложи на него част от твоята почетна ‘власт’, за да го слуша цялото общество израилтяни. 21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество. 22 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество; 23 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

Числа 28

1 Господ говори още на Моисея, казвайки: 2 Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене. 3 И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне. 4 Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер; 5 а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло. 6 Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу. 7 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу. 8 А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу. 9 А в съботен ден ‘да принасяте’ две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му. 10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му. 11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък; 12 и за всеки юнец три десети ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; 13 и за всяко агне по една десета ‘от ефа’ чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу. 14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината. 15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му. 16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха. 17 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб. 18 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа; 19 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. 20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети ‘от ефа’ да принесете за юнеца; две десети за овена; 21 и по една десета ‘от ефа’ да принесеш за всяко от седемте агнета; 22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас. 23 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне. 24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне. 25 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа. 26 Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през‘ празника’ ви ‘на’ седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа. 27 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета. 28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети ‘от ефа’ за всеки юнец, две десети за единия овен, 29 и по една десета за всяко от седемте агнета; 30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас. 31 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

Числа 29

1 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание. 2 Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък; 3 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети ‘от ефа’ за юнеца, две десети за овена, 4 и по една десета за всяко от седемте агнета; 5 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас; 6 в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу. 7 И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа; 8 а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; 9 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети ‘от ефа’ за юнеца, две десети за единия овен, 10 и по една десета за всяко от седемте агнета; 11 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им. 12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена. 13 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. 14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети ‘от ефа’ за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена. 15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета; 16 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 17 На втория ден ‘да принесете’ дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; 18 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; 19 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им. 20 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; 21 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено; 22 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му. 23 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; 24 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено 25 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 26 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък; 27 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; 28 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 29 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; 30 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; 31 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 32 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; 33 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях; 34 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа; 36 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък; 37 хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено; 38 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. 39 Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси. 40 И Моисей каза‘ тия неща’ на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

Числа 30

1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ: 2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му. 3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже ‘себе си’ със задължение, в младостта си, в бащиния си дом, 4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила. 5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й. 6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си, 7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила. 8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости. 9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея. 10 Но ако ‘една жена’ е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение, 11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила. 12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости. 13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й; 14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул. 15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях. 16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, ‘да се пазят’ между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, ‘относно обреците’.

Числа 31

1 След това Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си. 3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа. 4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната. 5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. 6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му. 7 Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко. 8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син. 9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот. 10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. 11 И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно. 12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. 13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. 14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход; 15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени? 16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество. 17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него. 18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си. 19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки ‘от вас’, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; 20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове. 21 Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон. 22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая, 23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода. 24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана. 25 И Господ говори на Моисея, казвайки: 26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините ‘домове’ от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно, 27 и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество. 28 От ‘дела’ на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци; 29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу. 30 А от половината, ‘която се дава’ на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния. 31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея. 32 А плячката, ‘то ест’, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди; 33 говеда, седемдесет и две хиляди; 34 осли, шестдесет и една хиляда 35 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души. 36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; 37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; 38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две; 39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един; 40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души, 41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея. 42 А половината, ‘която се даде’ на израилтяните, която Моисей отдели от войниците, 43 ‘то ест’, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; 44 говеда, тридесет и шест хиляди; 45 осли, тридесет хиляди и петстотин; 46 и човеци - шестнадесет хиляди. 47 От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея. 48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците, 49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас. 50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа. 51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения. 52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53 (‘Защото’ войниците бяха грабили, всеки за себе си). 54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

Числа 32

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, 2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки: 3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, 4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. 5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан. 6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите? 7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал? 8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; 9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал. 10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки: 11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно, 12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа. 13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа. 14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля. 15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще ‘станете причина да’ погинат всички тия люде. 16 Но те пристъпиха при ‘Моисея’ и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си; 17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове ‘в безопасност’ от местните жители. 18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си. 19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток. 20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа, 21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си, 22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа. 23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви. 25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда. 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове; 27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза. 28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините ‘домове’ от племената на израилтяните. 29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание. 30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя. 31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим. 32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан. 33 И тъй, Моисей им даде, ‘то ест’, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя. 34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир, 35 Атротсофан, Язир, Иогвея, 36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци. 37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, 38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. 39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него. 40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него. 41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир. 42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

Числа 33

1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка. 2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им. 3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни, 4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби). 5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот. 6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята. 7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол. 8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера. 9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан. 10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море. 11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син. 12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка. 13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус. 14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. 15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня. 16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава. 17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот. 18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма. 19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес. 20 Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна. 21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса. 22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата. 23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер. 24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада. 25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот. 26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат. 27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара. 28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка. 29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона. 30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот. 31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан. 32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад